Още Златни Леопарди изневиделица полетяха към него, той яростно се хвърли срещу тях, дивият му боен вик разтърси сводестия таван, оръжието му, сякаш обладано от демон или попаднало в ръцете на висша сила, сееше страхотни рани и смърт. Изоставяйки трима от другарите си мъртви, войниците отстъпиха назад в пълно безредие, объркани, изумени какво да сторят срещу този страшен мъж от варварската северна страна. След миг Хордо и останалите войни се спуснаха срещу тях. Свирепото изражение върху лицето на едноокия подклаждаше бесните му атаки. Карела танцуваше сред златните наметки, сабята й свистеше като оса и всеки път се отдръпваше от нечие тяло, обагрена в кръв.
Когато и последният Златен Леопард падна поносен, Конан извика на своите войници:
Разпръснете се! Претърсете всички стаи! Трябва да намерим едно момиче на име Ариани.
Самият той закрачи по коридорите като бог на Отмъщението. Слуги и роби побягваха панически, щом зърнеха мрачното му като градоносен облак лице. Шамбеланът със сивата брада също опита да се скрие, ала Конан го сграбчи за туниката и започна да го вдига докато само пръстите на краката му докосваха пода.
В гласа на Конан бе скрита заплаха за смъртна разправа.
— Къде е момичето на име Ариани, шамбелане?
— Аз… аз не познавам такова момиче…
Мускулите по ръката на Конан се стегнаха в грапави кълба, след миг мъжът изцяло увисна във въздуха, дрехата му бе сграбчена в юмрука на кимериеца.
— Момичето! — тихо повтори той.
По лицето на шамбелана изби пот.
— Лорд Албанус — дишайки тежко, изрече високопоставеният слуга. — Той я отведе в кралския палат.
Кимериецът простена и освободи от хватката си туниката на мъжа със сивата брада. Шамбеланът се втурна да бяга. Конан го остави да се махне. Палатът. Как да проникне там при нея? Дали ще успее да се върне през тайния проход от Храма на Еребус?
Не, невъзможно — трябваше да прекара остатъка от живота си, лутайки се из древния лабиринт, и пак няма да открие изход към новите части на двореца.
Чу стъпки зад себе си, обърна се и видя как Хордо, Махон и Карела тичат задъхани към него.
— Махон откри човек в тъмницата — бързо съобщи Хордо. — Не е момичето. Човекът много прилича на крал Гариан и даже претендира, че той е…
— Покажете ми го — подвикна Конан. Надеждата отново се съживи в гърдите му.
Тъмницата под палата на Албанус приличаше на всички други затвори — изградена от груб камък, с тежки дървени врати върху ръждясали панти, задушаваща миризма на стара урина и пот. И все пак, когато Конан погледна в килията, до която го заведе Махон, се усмихна, сякаш виждаше красива градина с фонтани.
Дрипавият, мръсен мъж, прикован с вериги към стената неуверено се раздвижи.
— Е, Конан — обади се той. — И ти ли се присъедини към Албанус и Вегенций?
— Деркето! — промълви Карела. — Той наистина прилича на Гариан.
Оковите на Гариан иззвънтяха, когато докосна синината върху лицето си.
— Ще ме разпознаете само по този нищожен белег.
— Ако този е Гариан — попита Карела, — тогава кой седи върху Трона на Дракона?
— Самозванец — отвърна бързо Конан. — Онзи, който претендира, че е кралят, няма никаква синина от нараняване. Донеси ми чук и длето. Скоро! — Махон изчезна и почти веднага се върна с необходимите инструменти.
Когато Конан се наведе и постави длетото върху оковата около глезена на Гариан, кралят каза:
— Ще бъдеш възнаграден за това, варварино. Цялото богатство на Албанус ще стане твое, щом си възвърна трона.
Конан не пророни дума. С мощен удар на чука разби захванатата с нит окова. После се залови със следващата.
— Трябва да ме изведеш от града — продължи Гариан. — Само да стигна веднъж до войската, всичко ще бъде наред. Аз съм отраснал във войсковите лагери. Войниците ще ме познаят. Ще се върна начело на десет хиляди саби и ще изхвърля Албанус от двореца.
— И ще започнеш война срещу собствените си поданици — допълни Конан. Той освободи другия глезен, отново с един-единствен точен удар. — Самозванецът много прилича на тебе. Мнозина ще повярват, че той е истинският крал, особено откакто го видяха, че им говори, седнал върху Трона на Дракона. Може би дори и войската не ще ти повярва толкова бързо, както се надяваш.
Хордо изстена.
— Не, кимериецо. Това не е наша работа. Хайде да се вдигаме и да оставим границата на Немедия зад гърба си.