Нито Конан, нито Гариан обърнаха внимание на думите му. Кралят мълчеше, докато Конан разби белезниците, захванали веригите към китките му. Тогава Гариан тихо попита:
— Какво предлагаш ти, Конан?
— Да се върнем отново в двореца — заяви Конан, като че това бе най-лесното нещо на света. — Да се срещнем лице в лице със самозванеца. Не всички Златни Леопарди са предатели. Можеш да възвърнеш трона си, без да размахваш меч извън стените на двореца. — Той не сметна за уместно да спомене за тълпите, които скитаха из улиците на града.
— Дързък план — гласно изрече мислите си Гариан. — Все още повечето Златни Леопарди са ми верни. Дочух разговора на онези, които ме пазеха. Ще се справим. Ще отида да възвърна трона си, кимериецо, ала ти спечели завинаги моята благодарност. — Царственото му поведение лека-полека се връщаше. Той се вгледа с развеселена усмивка в мръсотията, покрила тялото му. — Но ако се връщам в палата, първо трябва да се измия и облека като крал.
Когато Гариан напусна килията и поиска топла вода и чисти дрехи, Конан се намръщи. Зачуди се защо последните думи на краля му прозвучаха така обезпокоително. Ала нямаше време да мисли за това сега. Трябваше да се погрижи за Ариани.
— Кимериецо — гневно извика Карела. — Ако мислиш, че ще тръгна с теб обратно към палата, значи си по-голям глупак, отколкото те смятах. Това е смъртоносен капан.
— Не съм те молил да идваш — отвърна той. — Напоследък доста често ми повтаряше, че отиваш само, където желаеш.
Навъсеното й лице показа, че думите му не бяха нито отговорът, който тя очакваше, нито който би искала да чуе.
— Хордо — продължи кимериецът. — Доведи войниците от улицата. Кажи на всички къде ще отидем. Които не искат да ни последват, могат да си вървят. Няма да принудя нито един човек да тръгне с мен против волята си.
Хордо кимна и излезе. Зад гърба на Конан Карела изрече нечленоразделна ругатня. Конан не й обърна внимание, умът му бе зает със задачата как да намери достъп до двореца. Щеше да помогне на Гариан да възвърне своя трон, ала за него самия бе по-важно да освободи Ариани.
Когато Конан излезе от двореца на Албанус заедно с Гариан — сега облечен в най-добрата бляскава одежда от червено кадифе, която се бе оказала по мярка — всичките тридесет и осем войни от отряда ги чакаха на улицата. Не се бяха отказали дори тежко ранените при неотдавна приключилата битка. Конан знаеше, че е подбрал надеждни мъже. Ала изненадата му наистина бе преголяма, когато видя Карела на кон, съвсем близо до Хордо. Гневният й зелен поглед го предизвикваше да я попита защо е тук. Но Конан скочи върху седлото, без да каже дума. Този ден му носеше достатъчно неприятности, за да остави място за спор с нея.
— Готов съм — обяви Гариан, яхнал коня си. Бе запасал меч върху туниката.
— Тръгваме! — заповяда Конан и изведе в галоп малкия отряд от двора, сред който блестеше палата на Албанус.
Двадесет и четвърта глава
Походът им към кралския дворец по лъкатушещите улици към върха на хълма и през ниско окосената морава пред подвижния мост, бе извършен с бавен ход. Гариан яздеше малко пред Конан. Кралят трябва да предвожда армията си, бе казал той, дори да е твърде малобройна. Конан се съгласи с надеждата, че като зърнат Гариан, пазачите ще се поколебаят какво да предприемат и ще ги пуснат да преминат.
Пред подвижния мост слязоха от конете и пазачите наистина се облещиха, когато Гариан закрачи към тях.
— Познавате ли ме? — попита Гариан.
И двамата кимнаха, а единият каза:
— Ти си нашият крал! Ала как напусна двореца? Не ни се обадиха, че ще минава почетна стража.
Конан въздъхна с облекчение. Тези не бяха хора на Вегенций. Пазачите оглеждаха войните зад гърба на краля, най-вече Карела, ала вниманието им преди всичко бе приковано към Гариан.
— Мислите ли, че кралят не познава тайните проходи под този хълм? — Гариан се усмихна, сякаш самата мисъл будеше смях. Когато и двамата пазачи също започнаха да се усмихват, лицето му изведнъж стана мрачно. — Верни ли сте ми? Верни ли сте на своя крал?
Двамата се изопнаха като струни и започнаха с висок глас да повтарят клетвата на Златните Леопарди, като че я припомняха на Гариан:
— Моят меч неотклонно бди за човека, който носи Короната на Дракона. Моята плът е щит за Трона на Дракона. Аз изпълнявам всичко, което кралят ми заповяда, дори то да носи смърт за мен.