След малко, излязла да се разходи по издигната върху високи колони галерия, тя го зърна в близкия вътрешен двор. Беше потънал в мисли, без съмнение все още се чудеше как да открие онази своя скъпоценна Ариани. Красивото й лице се изкриви от свирепо ръмжене. С крайчеца на очите си долови някакво движение в двора и дъхът й замря. Беше влязъл Вегенций, ала Конан не го забеляза. Бавно, като убиец в потайна доба, грамадният войник, едър колкото Конан, пропълзя напред и вдигна окървавения си меч. Неговият шлем с червен гребен и плетената му ризница изглеждаха недокоснати, макар кръвта по острието на оръжието му да доказваше, че е участвал в боя. Всеки момент командирът на Златните Леопарди щеше да нанесе удар и тя щеше да види как Конан умира. Сълзи овлажниха лицето й. Сълзи на радост, каза си тя. Смъртта на Конан щеше да й донесе огромно щастие. Такова щастие!
— Конан! — изпищя тя. — Обърни се!
Конан чуваше стъпките, които се приближаваха към него. Стъпки, които с всеки изминал миг ставаха по-непредпазливи. Ръката на кимериеца вече лежеше върху дръжката на оръжието. Той не знаеше кой пълзи към него, ала действията му показваха, че е враг. Който и да беше, оставаха му още няколко крачки. Тогава онзи, който искаше да поднесе изненада, сам щеше да се окаже изненадан. Само още една крачка.
— Конан! — прокънтя пронизителен писък. — Обърни се!
Проклинайки загубеното си преимущество, кимериецът се хвърли напред и посрещна с рамене удара в каменната настилка. Докато тялото му правеше кълбо във въздуха, той изтегли своя ятаган и скочи на крака. Стоеше изправен лице срещу лице със слисания Вегенций.
С бърз поглед нагоре узна кой е надал острия писък — Карела се бе навела над каменния парапет на галерията във вътрешния двор. Подозираше, че въображението му може да го е подвело, ала все пак този кратък поглед му даде основание да се закълне, че жената плаче. Във всеки случай това нямаше значение. Трябваше да съсредоточи вниманието си в човека, който дебнеше насреща му.
Вегенций се ухили, като че онова, което щеше да се случи, беше сбъдване на най-голямото желание в живота му.
— Отдавна си мечтая да се изправя срещу теб с оръжие, варварино — подвикна той. Лицето му още не се бе изчистило от жълтеникавите отоци, получени при последната им среща.
— Значи се опитваше да се провреш зад мен? — подигра го Конан.
— Умри, варварино! — гръмогласно изрева огромният войник и нанесе съкрушителен, разсичащ удар, като замахна с меча над главата си.
Оръжието на Конан се вдигна, посрещна го с метален грохот и кимериецът мълниеносно премина от защита в нападение. Почти без да движат краката си, двамата мъже стояха лице срещу лице и остриетата на оръжията им се блъскаха като наковалня и чук. Ала винаги острието на Конан беше чукът, неизменно той атакуваше, а Вегенций отблъскваше атаките все по-отчаяно. Време е всичко да свърши, помисли си младият мъж от северните планини. Нанесе удар с могъщ замах. Кръв шурна от обезглавения труп на командира на Златните Леопарди. Когато тялото грохна, Конан се обърна да види къде е Карела. Галерията над главата му беше празна.
Все пак не успя да потисне доволната си усмивка при мисълта, че тя не го мрази така много, както се преструваше. Иначе защо щеше да го предупреждава с виковете си?
Обърна се, тъкмо когато Хордо тичешком влезе във вътрешния двор.
— Вегенций? — възкликна едноокият и се взря в обезглавеното тяло. — Видях Албанус — продължи той, след като Конан му кимна. — Зърнах Ариани и самозванеца, обаче докато стигна до мястото, дето стояха, вече бяха изчезнали. Според мен се запътиха към старата част на двореца. — Той се поколеба. — Виждал ли си Карела, кимериецо? Не мога да я открия, пък не искам да я изгубя отново.
Конан посочи галерията, където я беше забелязал преди време.
— Намери я, ако можеш, Хордо. Аз трябва да търся друга жена.
Хордо кимна и мъжете се разделиха, поемайки в противоположни посоки.
Конан пожела щастие на брадатия си приятел, ала подозираше, че Червения Ястреб отново бе изчезнала. Негова грижа все още бе Ариани. Не можеше да си представи защо Албанус ще тръгне към старата част на двореца, освен ако няма наум да избяга през някой от тайните проходи. Щом Джелана знае някои, изглежда съвсем допустимо и лордът с ястребовото лице да разполага с подобни сведения. Ала кимериецът не вярваше, че би могъл да открие повторно прохода, през който самият той избяга, така оплетен бе пътят сред лабиринта от коридори, потънали в непрогледна тъмнина. Единствената му надежда беше да намери вълчата яма. Надявайки се на някакво чудо, Конан се впусна в бърз, равномерен бяг.