— Но вижте! — продължи щитоносецът. — В неговата лудост има замисъл! Валаний повежда пет хиляди рицари, цветът на нашата войска, заобикаля немидийския фланг. Главните сили на немидийците са объркани… Флангът им е защитен от скалите, но едно дефиле е оставено свободно! То е като голяма пролука в стена, която се отваря зад немидийските редици. Велики Митра, Валаний го вижда и се възползва от тази възможност! Заобикаля фланга им и води рицарите си към дефилето! Отклоняват се далеч от основната битка, преминават през фронта на копиеносците и се втурват в дефилето!
— И се натъкват на засада! — извика Конан, мъчейки се да се изправи.
— Не! — извика ликуващ щитоносецът. — Вижда се цялата немидийска войска! Те са забравили дефилето. Не са очаквали, че ще бъдат отблъснати толкова назад. Колко глупав е Тараск — да направи такава грешка! Ах, виждам копиеносци в другия край на дефилето! Ще ги удрят в гръб и ще ги стъпчат. Всемогъщи Митра, какво е това?
Стените на шатрата се олюляха като пияни и щитоносецът залитна, над бумтежа от битката се чу силен, неописуемо застрашителен рев.
— Скалите падат! — изкрещя щитоносецът. — О, богове, какво става? Реката изскочи от коритото си, върховете се събарят! Земята се тресе, коне и ездачи в брони загиват! Скалите! Скалите падат!
Чу се гръмотевичен дълбок тътен и земята потрепери. Над рева на битката се извисиха писъци на ужас.
— Скалите се сгромолясаха! — извика щитоносецът. — Паднаха в дефилето и смачкаха всичко! Видях знамето с лъва да се вее сред прах и падащи камъни, а после изчезна! Ха, немидийците крещят от радост! Радвайте се, негодници — нали скалите убиха пет хиляди от най-смелите ни рицари… чуваш ли, кралю?
До ушите на Конан достигна рев, граничещ с лудост:
— Кралят е мъртъв! Кралят е мъртъв! Бягайте! Бягайте! Кралят е мъртъв!
— Лъжци! — извика задъхан Конан. — Подлеци! Страхливци! О, всемогъщи Кром, ако можех да стана… да изпълзя до реката с меч в зъби! Кажи, момче, наистина ли бягат?
— Да! — изхълца щитоносецът. — Оттеглят се към реката. Разбити са, приличат на пяна, понесена от буен поток. Палатидий се опитва да ги спре… падна, конете го тъпчат! Нагазиха в реката — рицари, стрелци, копиеносци — всичките размесени в един обречен на гибел поток. Немидийците са по петите им, посичат ги като жертвени козли.
— Но те ще се укрепят на тази страна на реката! — извика кралят и се повдигна на лакът. От усилието слепоочията му се покриха с капчици пот.
— Не! — извика щитоносецът. — Не могат! Те са разбити! Разгромени! О, богове, защо доживях да видя] това!
Тогава щитоносецът си спомни своите задължения и извика стражите, които стояха и наблюдаваха боя на своите другари.
— Докарайте кон, бързо! И ми помогнете да качим краля на него! Не бива да чакаме повече!
Но преди войниците да могат да изпълнят нареждането, първата вълна на потока ги заля. Рицари, копиеносци, стрелци се втурнаха между шатрите, препъваха се във въжета и товари, смесиха се с немидийски ездачи, които сечаха наляво и надясно всички чуждоземци. Въжетата на палатките бяха разсечени, на стотици места лумнаха огньове. Немидийците започнаха да грабят. Стражите около шатрата на Конан умряха на поста си, посечени и промушени, конете на завоевателите тъпчеха обезобразените им трупове.
Но щитоносецът беше дръпнал плътно завесата на входа и в бъркотията на кръвопролитието никой не разбра, че в шатрата има някой. И бягащи, и преследвачи минаха покрай нея и изчезнаха в долината. Щитоносецът погледна предпазливо и видя група мъже да приближават право към кралската шатра.
— Пристига кралят на Немидия с четирима души и щитоносец — каза той. — Идва да приеме капитулацията ви, милостиви господарю…
— Ще приеме капитулацията на дявола! — скръцна със зъби Конан, събра сили и седна. После с мъка се изправи и се заклати като пиян. Щитоносецът се спусна да му помогне, но той го отблъсна.
— Дай ми оръжие! — изръмжа Конан и посочи един голям лък и колчан, закачени на централния кол в шатрата.
— Но, ваше величество! — извика развълнуван щитоносецът. — Битката е изгубена! Част от кралското величие е да посреща хладнокръвно пораженията!