Огньове осветяваха долината цяла нощ, вятърът донасяше призивни сигнали на тръби, дрънкане на оръжия и строгите предупреждения на конните патрули от двете страни на обраслите с върби брегове на реката.
Още преди зазоряване Конан се размърда неспокойно на постелката от коприни и кожи и се събуди. Изправи се, извика и грабна меча си. Палатидий, неговият военноначалник, се втурна вътре и видя краля изправен, стиснал меча си в ръка. От необичайно бледото му лице капеше пот.
— Ваше величество! — възкликна Палатидис. — Какво ви е?
— Какво става в лагера? — попита Конан. — Часовите по местата ли са?
— Петстотин конници патрулират покрай реката, ваше величество — отговори военноначалникът. — Немидийците не се решиха да тръгнат срещу нас през нощта. Чакат утрото. Както и ние.
— Кром! — промърмори Конан. — Събудих се с чувството, че нещастието се прокрадва към мен в тъмнината.
Той погледна златната лампа, хвърляща мека светлина върху кадифените завеси и килими на голямата шатра. Бяха самички. На застлания с килим под не спеше никой — нито роб, нито прислужник. Но очите на Конан блестяха както при голяма заплаха, мечът потрепваше в силната му ръка. Палатидий го погледна загрижено. Конан се ослушваше.
— Слушай! — прошепна кралят. — Чу ли? Прокрадващи се стъпки!
— Седем рицари пазят шатрата ви, ваше величество — каза Палатидий. — Никой не може да се промъкне незабелязано.
— Не отвън — изръмжа Конан. — Шумът е вътре!
Палатидий бързо се огледа. Кадифените завеси се сливаха със сенките в ъглите, но ако в шатрата имаше някой, щеше да го види. Той поклати глава.
— Няма никого, ваше величество. Вие спите, заобиколени от вашата войска.
— Виждал съм смъртта да поразява крал, заобиколен от хиляди войници — промърмори Конан. — Усетих нещо да се движи. То е невидимо…
— Може би сте сънували, ваше величество каза Палатидий обезпокоен.
— Да-да, сънувал съм — изсумтя Конан. — Дяволски странен сън. Вървях отново по всичките изтощителни пътища, които изминах до получаване на кралски сан.
И замълча. Палатидий го гледаше. Кралят беше загадка и за него, и за повечето си поданици. Палатидий знаеше, че Конан се е движил по много странни пътища през бурния си, пълен с приключения живот преди по каприз на съдбата да седне на трона на Аквилония.
— Видях отново бойното поле, където съм роден — каза Конан и замислено подпря брада на огромния си юмрук. — Видях диви зверове. Бях отново наемен войник, казашки атаман край запорожката река, морски разбойник, ограбващ бреговете на Куш, пират от барачанските острови, вожд на химелианските планинци. Всичко това съм бил и всичко това видях насън. Всичките тези образи се изредиха пред мен като бойци, отмерващи с крака в прахта погребална песен. И през целия ми сън се движеха странни забулени фигури и призрачни сенки и далечни гласове ми се присмиваха. Към края като че ли видях себе си легнал на подиума в шатрата, а над мен надвесено загърнато с наметало и закачулена глава тяло. Лежах неспособен да се помръдна. После фигурата свали качулката и срещу мен се захили един покрит с плесен череп. И се събудих.
— Просто лош сън, ваше величество — каза Палатидий и потисна побилите го тръпки.
Конан поклати глава повече като израз на съмнение, отколкото на отрицание. Той произхождаше от варварска раса и наследените суеверия и инстинкти в него бяха много силни.
— Сънувал съм много лоши сънища — каза той — и повечето са били безсмислени. Но, Кром ми е свидетел, този не приличаше на никой от тях! Ще ми се тази битка да беше минала и спечелена, защото откакто крал Нимед умря от черна чума, имам ужасни предчувствия. Защо чумата престана след неговата смърт?
— Хората говорят, че е вършил много грешни дела…
— Хората са глупаци! — изсумтя Конан. — Ако чумата поразява всички грешници, тогава, всемогъщи Кром, на земята не би останал жив човек! Щом епидемията е била насочена към него, защо боговете… които според жреците са справедливи… погубиха петстотин селяни, търговци и аристократи, преди да убият краля? Нима боговете наказват слепешката като бойци, размахващи мечове в мъгла? Митра ми е свидетел, ако не съм точен с меча си, скоро Аквилония ще има нов крал. Не! Това не е обикновена епидемия. Черната магия се спотайва в стигийските гробове и е извикана от магьосници. Аз бях във войската на принц Амалрик, когато нападна Стигия. От неговата тридесетхилядна войска петнадесет хиляди загинаха от стигийски стрели, останалите от черната чума. Тя връхлетя върху нас като вятър от юг. Аз единствен останах жив.