Тараск отклони поглед, за да не прочете Ксалтътън мислите му. Той знаеше, че откакто беше сложил Сърцето в златното ковчеже с изрязаните върху капака змии, магьосникът не е поглеждал в него. Колкото и да изглеждаше странно, Ксалтътън не знаеше, че Сърцето е откраднато. Необикновеният скъпоценен камък беше извън кръга на неговата магическа сила. Неговите свръхестествени таланти не го бяха предупредили, че ковчежето е празно. Тараск не вярваше, че Ксалтътън знае в пълна степен разкритията на Ораст, защото питонецът не беше споменал за възстановяването на Ахерон, а само за изграждане на нова земна империя. Не вярваше и че Ксалтътън е напълно сигурен в своята сила. Ако те се нуждаеха от неговата помощ за изпълнение на амбициите си, той не по-малко от тях се нуждаеше от тяхната. Магията, в края на краищата, зависи до известна степен от мечовете и от копията. Кралят прочете същото в скришния поглед на Амалрик: нека магьосникът използува своите умения и им помогне да победят най-опасния си враг. А после ще имат достатъчно време да се справят и с него. Трябваше да има начин да измамят тази тъмна сила, която бяха възкресили за живот.
Двадесет и първа глава
Зловещите барабани
Потвърждението на слуховете за война пристигна, когато войската на Пойтейн, десет хиляди бойци, тръгна с развяващи се знамена и блясък на стомана през южните проходи. Шпионите се кълняха, че начело на войската язди великанска фигура в черни доспехи и с кралски аквилонски лъв, извезан със злато върху гърдите на богатата копринена туника. Конан е жив! Кралят е жив! В това вече не се съмняваха ни приятели, ни врагове.
Едновременно с новината за настъплението на пойнтейнските войски от юг изтощени от уморително яздене куриери донесоха съобщението, че от югозапад настъпват гундерманци, подсилени от бароните от северозапад и босонианците от север. Тараск тръгна с тридесет и една хиляди мъже към Галпаран на река Ширки, която гундерманците трябваше да пресекат, за да ударят все още държаните от немидийците градове. Ширки беше бърза, буйна река, течаща на югозапад през скалисти дерета и каньони. Малко бяха местата, където можеше да се пресече от войска през това време на годината, когато коритото беше изпълнено от бряг до бряг с вода от топящите се снегове. Цялата страна източно от Ширки беше в ръцете на немидийците и беше логично да се допусне, че гундерманците ще направят опит да пресекат реката или при Галпаран, или при Танасул, който лежеше на юг от Галпаран. Всеки ден се очакваха подкрепления от Немидия, докато пристигна новината, че кралят на Офир прави враждебни демонстрации на южната граница на Немидия и отклоняването на още войски ще изложи страната на риск от нападение от юг.
Амалрик и Валерий потеглиха от Тарантия с двадесет и пет хилядна войска, като оставиха достатъчно голям гарнизон, който да смаже бунтовете в градовете по време на тяхното отсъствие. Те искаха да срещнат и да разгромят Конан преди той да се обедини с въстаническите сили на Аквилония.
Конан начело на пойтейнците пресече планините, но нямаше никакъв сблъсък с немидийска войска, никакви атаки на градове или крепости. Конан се появи и изчезна. Очевидно беше завил на запад през пустинната, рядко населена планинска страна и бе влязъл в босонианските блата, набирайки по пътя войници. Амалрик и Валерий с войската си — немидийци, аквилонски изменници и жестоки наемни войници — се движеха през страната, изпълнени с притаен гняв, и търсеха противника, който не се появяваше.
Амалрик установи, че е невъзможно да получи точни сведения за движението на Конан. Изпращаните разузнавачи се движеха еднопосочно — само навън и никога обратно. Нерядко той намираше разпнати на дъбовете свои шпиони. Отдалечените провинции се бяха надигнали и се биеха така, както могат да се бият само селяните — жестоко, смъртоносно и тайно. Единственото, което Амалрик знаеше със сигурност, беше, че голяма сила от гундерманци и северни босонианци се намира някъде на юг от него, отвъд Ширки, и че Конан с пойтейнците и южнобосонианците се намира някъде на югозапад.
Той се изплаши, че ако двамата с Валерий навлязат в пущинака, Конан може съвсем да им се изплъзне, да ги заобиколи и да нападне централните провинции зад тях. Амалрик отиде отвъд долината на Ширки и се разположи на лагер в равнината на един ден път с кон от Танасул. Там остана да чака. Тараск остана на позицията си при Галпаран, защото се страхуваше, че с маневрите си Конан иска да го примами на югозапад и гундерманците да нахлуят в царството от север.