Аквилонската войска вървеше бавно срещу тях. Отмерената, тежка стъпка на покритите с броня коне разтърсваше земята. Утринният вятър развяваше дългите дипли на копринените знамена. Копията се олюляваха като млада гора, завързаните за тях дълги тесни знаменца плющяха над рицарите.
Десет войници — строги, смели ветерани, които умееха да мълчат, пазеха кралската шатра. Един щитоносец стоеше вътре и се взираше през пролуката на вратата. С изключение на шепа хора, посветени в тайната, никой друг не знаеше, че великанът на големия черен жребец начело на войската не е Конан.
Аквилонската войска зае обичайния си боен строй: най-силната част, съставена изцяло от тежковъоръжени рицари — в центъра; по-малки конни единици, подкрепени с копиеносци и стрелци с лъкове — на фланговете. Последните бяха босонианци, участвали в походите на запад, яки мъже със среден ръст, с кожени куртки и железни шлемове.
Немидийската войска имаше подобен строй. Двете войски вървяха към реката, фланговете по-напред. В центъра на аквилонското войнство, над облечена в стомана фигура на черен жребец развяваше дипли голямо черно знаме с лъв.
А на ложето в кралската шатра Конан стенеше от тревоги и сипеше странни езически клетви.
— Войските се движат една срещу друга — докладва щитоносецът, който наблюдаваше бойното поле. — Чуйте гърма на тръбите! Ха! Изгряващото слънце обля с огън върховете на копията и шлемовете. Реката почервеня от лъчите му… да, тя наистина ще е почервенее още преди края на този ден… Неприятелят стигна до реката. Сега между войските летят облаци от стрели и закриват слънцето. Ха! Браво, стрелци! Повечето са босонианци! Чуйте ги как викат!
През оглушителния шум на тръбите и звънтенето на стомана до слуха на краля достигаше свирепият вик на босонианците. В идеален синхрон те опъваха тетиви и стреляха към вражеските редици.
— Немидийските стрелци се стараят да спрат нашите, докато рицарите им достигнат до реката — продължаваше щитоносецът. — Бреговете не са стръмни и се спускат чак до водата. Рицарите настъпват, пробиват си път през върбите. Дългите стрели на босонианците намират и най-малката пролука в доспехите им! Коне и хора падат и се борят, мятат се във водата. Реката не е дълбока, нито е бърза, но хората потъват под тежестта на броните, а обезумелите коне ги тъпчат. Сега настъпват аквилонските рицари. Нагазват във водата и влизат в бой с немидийските рицари. Водата се върти около коремите на конете, звънтенето на мечовете е оглушаващо…
— Велики Кром! — извика Конан, обхванат от силна мъка. Силите му бавно се възстановяваха, но той все още не можеше да повдигне тежкото си тяло от ложето.
— Нашите флангове ги обграждат — докладва щитоносецът. — Копиеносците и мечоносците влизат в ръкопашен бой насред реката, зад тях стрелците продължават да стрелят… Слава на Митра, немидийските стрелци са много намалели, босонианците насочват стрелите см към задните редици. Центърът им не може да пристъпи нито крачка напред, фланговете им са изтласкани назад.
— Велики Кром и Имир, и Митра! — беснееше Конан. — Богове и дяволи, помогнете ми да отида там, та дори и да загина от първия удар!
Денят бе дълъг и горещ. Битката продължаваше. Долината се тресеше от атаки и контраатаки, от свистене на стрели, от трясъка на сцепващи се щитове и чупещи се копия. Но аквилонските войски удържаха позициите си. Веднъж бяха принудени да се оттеглят от брега, но с една контраатака, начело с черното знаме над черния жребец, си възвърнаха загубената позиция. Като желязно укрепление те държаха десния бряг на реката. Най-после щитоносецът съобщи на Конан, че немидийците са отблъснати от реката.
— Фланговете им са объркани! — извика той. — Рицарите им падат повалени от мечовете. Но какво е това? Нашето знаме е в движение… центърът навлиза в реката! Всемогъщи Митра, Валаний води войската през реката!
— Глупак! — изруга Конан. — Това може да е примамка. Той трябва да държи позициите си. Призори Просперо ще пристигне с пойтейнианското войнство.
— Рицарите настъпват през градушка от стрели! — извика щитоносецът. — Но не се колебаят! Продължават напред… пресичат реката! Атакуват склона! Палатидий прехвърли през реката фланговете в тяхна помощ! Това е всичко, което може да направи. Знамето с лъва пада… и пак се вдига над вкопчилите се в ръкопашен бой аквилонци и немидийци… Немидийските рицари спряха. Разбити са! Оттеглят се! Левият им фланг бяга, нашите копиеносци ги избиват! Валаний препуска и сече като луд, заразява войниците с неудържимата си бойна страст! Мъжете вече не разчитат на Палатидий. Те следват Валаний, смятат го за Конан, тъй като той язди със спуснато забрало.