Веднага ме откараха в града, натикаха ме в една килия — в затвора под къщата на шерифа. Знаех си аз, че не съм откраднал коня на Лъд Мозли и си бях съвсем спокоен. Но като ме затворили, всички се върнали обратно. Шерифът претърсил нашата конюшня и намерили Бързоног, пъстрия кон на Лъд Мозли, вързан в клетката на Бетси. Мистър Джон разправял, че има грешка, защото му било известно, че аз никога няма да открадна кон, а той наистина знае, че не мога. Но конят бил там, пъстрият кон Бързоног, а юздата му висяла на вратата. След туй отишли у Лъд Мозли, премерили отпечатъците на краката ми в хамбарския двор и открили там поводите на Бетси. Лъд Мозли казал, че съм дошъл с кобилата на мистър Джон, пуснал съм я на свобода, надянал съм юздата й на Бързоног и после съм офейкал. Но и досега не могат да обяснят как точно юларът се е намерил в конюшната на мистър Джон. Вратата на Лъд Мозлевия яхър не била заключена, но не била и разбита. Сега едва се сещам, че като съм вкарвал Бетси вътре, съм забравил да тръшна силно вратата и Бетси по-късно се е измъкнала и на своя глава се е прибрала в къщи още през нощта.
Сега Лъд Мозли се заканва да ме прати в затвора за двайсет години, та да е спокоен за най-малката си дъщеря Нейоми. Иска да я даде на оня, вдовеца, дето живее оттатък кръстопътя Бишъп и има двайсет плуга и голяма бяла къща с петнайсет стаи. Мистър Джон Търнър каза, че ще наеме най-добрия адвокат в града за моето дело, но май нищо няма да излезе, защото са ми видели следите в двора на Лъд Мозли, з пък и Бързоног е бил в яхъра на мистър Джон.
Ако поискам, мога да се измъкна от тая история. Но не обичам да правя такива неща. Представете си, призная, че съм бил у Лъд Мозли на среща с Нейоми, че съм вкарал Бетси в конюшната да не ме издаде, че после по погрешка съм взел в тъмното Бързоног — още по-лошо ще стане, нали ще изложа Нейоми? Тогаз и тя ще трябва да си признае, че всяка вечер в четвъртък излиза тайно, когато всички са заспали, че се виждаме, а това също няма да е много хубаво. Представете си, един ден поиска да се омъжи за някой друг, не за мене; нали покрай мен ще има лошо име? — измъквала се посред нощ от стаята си, да се среща с тоз-онзи!
Нейоми знае, че не съм крадец. Тя знае как е станало всичко: яхнал съм в тъмното по погрешка пъстрия кон на Лъд Мозли, Бързоног, забравил съм да затворя вратата, Бетси излязла сама и се прибрала в къщи на своя глава.
В съда Лъд Мозли все разправя, че щял да ме прати двайсет години да блъскам каторжна работа, само и само да даде Нейоми на оня, вдовеца с двайсетте плуга. Лъд Мозли сигурно не може да се нарадва, дето ме е хванал на тясно и дето ще ме тикне в затвора, преди да е паднал на Нейоми случай да разкаже всичко, както си е.
Но нещо все не съм сигурен всичко ли ще каже тя, ако й падне случай. Всеки знае, че съм ратай на мистър Джон Търнър, затуй ми се струва, че Нейоми може би няма да излезе открито да каже каквото знае.
Мога да обясня най-откровено на шерифа как стана цялата работа, ама не искам да споменавам името на Нейоми. Ако по-миналата нощ беше неделя, а не четвъртък, можеше… но пак ще звучи много лошо. Това е.
Ако Нейоми дойде в града и каже, каквото знае, дума няма да обеля и да я спра — щом го казва, значи иска да се оженя за нея.
Но ако си остане в къщи и позволи на Лъд Мозли й оня, вдовеца, да ме тикнат в затвора за двайсет години, ще ида, това е всичко.
Винаги съм казвал на Нейоми, че съм готов за нея да направя всичко на тоя свят и мисля, че сега му е времето Да докажа дали съм човек на думата си, или не.