— Предай ни нашия брат Пазител. — изрече на Древния Език един от тях.
Той с болка вдигна мокрото тяло на чичо си и усети как те го поемат от ръцете му.
— Слез сега и ти на брега, защото си изморен. За твоите коне ще се погрижат.
Каза на Конете да изчакат. Слезе от колесницата и последва с бавна крачка трите фигури. Един от тях го хвана подръка и го отведе в малка каменна къща, а другите двама отминаха, понесли тялото на чичо му.
— Одеждите ти са мокри, — каза мъжът. — Сложи си тези., — и му подаде светлозелено-синя роба, подобна на тази, която в момента носеше, и подобна на тази, с която бе облякъл чичо си за това пътешествие. — Сега яж. На масата има храна. — продължи мъжът, — а там има легло. — Посочи към него. — Спи.
Ранди се съблече и си сложи одеянието, което му бе дадено. Когато вдигна поглед, откри, че е сам. Отиде до масата, внезапно осъзнал, че има огромен апетит. След това заспа.
Когато се събуди, беше тъмно и тихо. Той стана и отиде до вратата на къщата. Луната вече беше изгряла и в нощта имаше повече звезди, отколкото някога си спомняше да е виждал. Откъм морето повя нежен бриз.
— Добър вечер.
Единият от мъжете беше седнал на каменна пейка под близкото дърво. Той се изправи.
— Добър вечер.
— Конете ти са впрегнати. Колесницата е готова да те отведе обратно.
— чичо ми…?
— Той се завърна у дома. Дългът ти е изпълнен. Ще те проводя до морето.
Спуснаха се по пътеката към кея. Ранди видя колесницата, почти на същото място, където я беше оставил с два Коня впрегнати пред нея. Изненадано установи, че ги разпознава и, че те не бяха Скафлеш и Финтаг. Други фигури се движеха наблизо във водата.
— Добре ще е други двама да теглят колесницата по обратния път, — каза мъжът, все едно четеше мислите му, — за да могат по-старите да си починат.
Ранди кимна. Не намираше за уместно да предложи да си стиснат ръцете. Качи се в колесницата и вдигна поводите от капрата.
— Благодаря ви, — каза, — за — всичко. Грижете се за него. Довиждане.
— човек, който е ял и спал на Островите на Благословените винаги се завръща. — каза другият. — Лека нощ.
Ранди дръпна поводите и Конете потеглиха. Скоро бяха в открито море. Новите Коне бяха свежи и въодушевени. В един момент Ранди се чу, че им пее.
Набраха скорост на изток по лунната пътека.