Дончо Цончев
Конфликтна личност
Под плачущата върба до черквата „Света Неделя“, край будката за билети, един младеж изпусна стотинка. СПI забеляза това и въпреки осемдесет и трите си години енергично се наведе. (СПI значи Серафим Петров Първи.)
— Ало, младеж — каза той и като се усмихна, подаде му стотинката.
Момчето се обърна за миг да го погледне и тръгна напред.
— Стотинката ви, другарю! — каза по-високо СПI. — Тя падна от вас.
Онзи измърмори нещо и махна с ръка.
Старецът се усмихна още веднъж (в този миг смайващо подобен на Чарли Чаплин) и тръгна след младия човек. Щеше да го стигне, разбира се. Да му обясни, че за него е било дори удоволствие да се наведе, въпреки възрастта си. Че мъничката стотинка е пара. Че…
— Абе, разкарай се с тая стотинка пък ти, бе! — изрева младежът, когато чу гласът му зад себе си отново.
Така двамата се озоваха в кафенето на подлеза към ЦУМ. Младежът се огледа нервно и седна под един от чадърите. СПI се усмихна още по-сладко и упорито — канеше се да каже все пак своите думи за капката, грамчето и минутката човешки живот, оставяйки стотинката на масата, когато едно сияещо момиче се забърза край него и почти без да го блъсне, седна до младежа.
Старецът не чу какво си казаха набързо, разколеба се и седна на първия стол от съседната маса. Не беше най-удобния момент сега, той щеше малко да изчака. Някой попита може ли да седне при него, после дойде и трети. След малко кафенето беше пълно.
СПI си поръча чай. Усмихваше се. Знаеше, че е добър човек (още от преди около шейсет години) и в случая е много прав. Но гримасата му скоро се измени — той вече чуваше какво говорят момичето и момчето. Тя се оказа бременна. ОСС пушеше мрачен — не щеше и да чуе за женене. (ОСС значи Онзи Със Стотинката.) Макар без сълзи и крясъци момичето го попита да не би той да иска тя да се самоубие. Трамваят зверски изтрополя над главите им, СПI инстинктивно се надигна от стола си.
ОСС изговори на момичето нещо набързо, трасна на масата две по десет лева и изчезна. Момичето го изпрати с неподвижни очи, докато произнасяше:
— И не мога вече да живея у леля си така.
СПI въздъхна и без колебание отиде при нея.
— Добър ден, другарко — каза той. — Мога ли да седна тука?
Тя му посочи освободения стол. Той показа стотинката и разказа всичко. (Всичко значи и онова, което неволно беше чул.)
— Знаете ли, аз имам свободна стая, която без друго щях да давам под наем.
— О, моля ви…
Старецът дигна ръка бащински. Сервитьорката го попита дали да му премести чая и той кимна.
Десет минути по-късно СПI и Беба (така се казваше момичето в трудното положение) крачеха заедно към неговия дом.
Тук нямаше никой и СПI показа стаята. Беба я хареса много и каза:
— Но аз…
Той вдигна отново ръка. Имал бил повече пари, отколкото живот пред себе си. Знаел доста добре какво не стига на младостта. Не обичал в неговия дом друг да се разпорежда. С две думи тя ще живее тук, докато се оправят нещата и толкоз.
Дойде си неговият внук СПII, той одобри постъпката на дядо си и изказа съмнения около възможната позиция на Леонарда, която му се падаше майка.
Когато и тя дойде (с шивачката си Пеца), СПII се оказа съвършено прав.
— Не ти се сърдя, не се обиждай, моля ти се — каза Леонарда, — но ти наистина си за санаториум.
— Вече втори месец не съм се покашлял нито веднъж — каза старецът гордо.
— Не само заради кашлицата! — извика Леонарда. — Не си ме разбрал добре и този път!
Вечерта се прибра КСП и като разбра каква е работата, каза, че не иска да го занимават с нищо. (КСП значи Красимир Серафимов Петров, син на СПI и баща на СПII.) Иначе…
Той винаги произнасяше думата „иначе“ тъй, че многоточието след нея трябваше да изпълва околните със страх от най-нежелани събития.)
— Иначе…
— Иначе какво? — с неочаквано спокойствие попита старецът.
Несвикнал на възражения изобщо, КСП рязко извърна глава към баща си и след това излезе безмълвен.
Така Беба остана на квартира в този дом. И всъщност всичко вървеше нормално, докато ОСС внезапно се появи.
— О! — каза СПI на вратата.
— Добър ден — каза младежът. — Мисля, че се знаем от…
— Е, как не! — рече старецът. — Нали всъщност… Влезте де, влизайте!
Младежът влезе и веднага почука на вратата на Беба. Докато беше при нея, СПI приготви стотинката и най-радостната си усмивка. Но за двата часа време, което трябваше да чака, стотинката се изпоти в ръката му, а усмивката увяхна. Слезе да вземе вестници и като се върна, Беба беше сама.
— Отиде ли си?
— Да.
— Ами сега…
Тя се разплака. Пак се спомена думата „самоубийство“. Старецът се наруга за своята нетактичност и вечерта извика КСП на разговор.