Причините за слънчевите изригвания са все още неизвестни, но те обикновено се свързват със слънчевите петна. В този случай изригването се появи под формата на извънредно ярко петно с диаметър десет хиляди мили, въздействало не само върху спектралните линии на алфа-водорода и йонизирания калций, но също и върху спектъра на бялата светлина излъчвана от слънцето. Такова изригване с „непрекъснат спектър“ беше наистина изключително рядко явление.
Учените в ЦОКП не можеха да повярват и на изчислените последствия. Слънчевите изригвания освобождават огромно количества енергия; дори и едно скромно избухване може да удвои количеството на ултравиолетовата радиация излъчвана от цялата слънчева повърхност. Изригването обаче под номер 78/06/414аа беше почти утроило ултравиолетовото излъчване. 8,3 минути след първата си поява върху ръба на слънчевия диск — това е времето, необходимо на светлината излъчвана от слънцето да достигне земята — този поток ултравиолетово излъчване започна да нарушава земната йоносфера.
Последиците от това изригване бяха такива, че нарушиха сериозно радиокомуникациите върху планетата отстояща на деветдесет и три милиона километра от слънцето. Това важеше особено за радиокомуникациите използващи сигнали с ниска интензивност. Комерсиалните радиостанции генериращи киловати мощност почти не го усетиха, но апаратурата на конгоанската експедиция, която предаваше сигнали от порядъка на двайсет хиляди вата, беше неспособна да установи връзка със спътника. И тъй като слънчевите изригвания също така излъчваха рентгенови лъчи и атомни частици, които щяха да се доберат до земята едва след няколко дни, нарушаването на радиовръзката щеше да продължи най-малко един ден, ако не и повече. В ТСЗР, Хюстън, техниците докладваха на Травис, че според ЦОКП продължителността на смущенията в йоносферата ще продължат от четири до осем дни.
— Така изглеждат нещата — обобщи техникът. — Рос сигурно ще се усети какво е станало, когато не успее да установи повторно връзка днес.
— Но те зависят от връзката на техния компютър с нашите — възкликна Травис.
Екипът на ТСЗР беше генерирал пет компютърни симулации с един и същ изход — лишена от средство за придвижване във въздуха, експедицията на Рос я чакаха сериозни неприятности. Вероятностните оценки за оцеляване се движеха в границите на нула цяло двеста четиридесет и четири и нещо — или с други думи, шанс едно към четири, че експедицията в Конго ще се измъкне жива, и то при условие, че разполагаше с помощта на компютърната връзка, която сега беше прекъсната.
Травис се чудеше дали Рос и останалите разбираха колко трагично беше положението им.
— Нещо ново от Банд 5 за Мукенко? — запита Травис.
Банд 5 от спътниците в системата Ландсат регистрираха данни от инфрачервения спектър. При последното си преминаване над Конго Ландсат беше регистрирал много важна нова информация за Мукенко. За последните девет дни от последното преминаване на спътника вулканът бе повишил значително температурата си; градиентът беше от порядъка на 8 градуса.
— Нищо ново — продължи с обобщенията си техникът. — А компютрите не предсказват скорошно избухване. Четири градуса от промяната в орбитата са в рамките на грешката на чувствителността за тази система, а допълнителните четири градуса не могат да се вземат като база за прогнозна стойност.
— Е, това все пак е нещо — каза Травис. — Какво ще правят обаче сега с маймуните след като нямат връзка с централния компютър?
Това беше въпросът, който екипът на експедицията си задаваше непрекъснато през последния час. След като връзката вече не съществуваше, единствените налични компютри оставаха само тези в главите им, а те не притежаваха достатъчна мощност.
За Елиът беше доста странно да си мисли, че собственият му мозък е неадекватен.
— Ние всички сме станали страшно зависими от наличните компютърни ресурси — каза той по-късно. — Във всяка порядъчна лаборатория вие можете да разполагате с всичката памет и изчислителни ресурси, които ви потрябват, денем и нощем. Ние до такава степен сме привикнали към тях, че ги приемаме като нещо подразбиращо се.
Разбира се, те така или иначе щяха да разшифроват езика на сивите горили, стига само да не бяха притиснати от най-безмилостния фактор — времето; разполагаха само с няколко часа. Откъснати от програмата ОЗЖ положението им беше отчайващо. Мънро заяви, че не биха издържали още една нощ такава бясна атака, а те имаха всяка причина да очакват точно това тази нощ.