Тръгва сега.
— Защо тръгваме сега? — запита я той.
Лоша земя. Тръгва сега.
Елиът не беше запознат с вулканичната активност, но гледката не го впечатли особено. Мукенко беше просто по-активен в сравнение с предишните дни; вулканът бе изригвал пушек и газ още при пристигането им във Вирунга.
— Има ли някаква опасност? — запита той Мънро.
Мънро вдигна рамене.
— Кахега мисли, че има, но той по всяка вероятност търси повод да си тръгне за вкъщи.
Ейми дотича при Мънро с вдигнати ръце, и започна да пляска земята пред него. Той схвана жеста й като желание за игра; засмя се и започна да я чеше. тя започна да му сигнализира.
— Какво казва тя? — запита той. — Какви ги говориш, ти малко дяволче?
Ейми изгрухтя от наслаждение, и продължи да сигнализира.
— Казва да си тръгваме веднага — преведе Елиът.
Мънро спря да я чеше.
— Така ли? — запита той рязко. — Какво точно каза?
Сериозното изражение на Мънро изненада силно Елиът, макар и Ейми да възприе интереса му към речта й като нещо съвсем обикновено. Тя отново сигнализира, този път по-бавно, заради Мънро с очи впити в лицето му.
— Твърди, че земята е лоша.
— Хмм — произнесе Мънро. — Интересно. — Той погледна Ейми и после часовника си.
Космат нос слуша Ейми отива вкъщи веднага, сигнализира Ейми.
— Казва да я послушаш и да се прибираме у дома — каза Елиът.
Мънро повдигна рамене.
— Кажи й, че разбирам.
Елиът преведе. Ейми изглеждаше много нещастна и спря да сигнализира.
— Къде е Рос? — запита Мънро.
— Тук е — обади се Рос.
— Хайде да тръгваме — каза Мънро и те поеха към Зиндж. Сега ги очакваше поредната изненада — Ейми сигнализира, че и тя идва с тях и забърза да ги настигне.
Това беше последният им ден в града и всички участници в конгоанската експедиция описват една и съща реакция: градът, който до този момент беше обвит с такава тайнственост, сега по някакъв начин бе загубил романтичното си було. Тази сутрин те видяха града такъв, какъвто си беше в действителност: струпване от ронещи се древни сгради сред една вряла и воняща негостоприемна джунгла.
Всички с изключение на Мънро го намериха еднообразен. Мънро беше разтревожен.
Елиът беше отегчен; говореше за вербализациите и защо му трябваха записите на магнитофон, и дали беше възможно да се съхрани мозъка на някоя от застреляните маймуни, за да го отнесат в Щатите. Изглеждаше така, сякаш се водеше някакъв академичен дебат за произхода на езика; хората обикновено считаха, че езикът се е развил от животинските крясъци, но сега вече знаеха, че животинските лаеве и крясъци се контролираха от мозъчната кора, и че истинският език произхождаше от друга част на мозъка наречена мазолестото поле на Брока… Мънро изобщо не ги слушаше. Беше съсредоточил цялото си внимание върху далечния грохот на Мукенко.
Мънро си имаше собствен опит с вулканите; той беше в Конго през 1968 година, когато избухна Мбути, друг вулкан от Вирунга. Когато предният ден чу резките експлозии, той веднага ги разпозна като бронтидите, все още необяснените явления, съпровождащи наближаващите земетресения. Мънро бе приел, че Мукенко скоро ще изригне, и след като предната нощ видя танцуващия лазерен лъч, той вече знаеше, че по горните склонове на вулкана вече се усещаше надигащата се вулканична активност.
Мънро добре знаеше, че вулканите са непредсказуеми; свидетел на това беше фактът, че развалините на древния град в подножието на един действащ вулкан бяха останали недокоснати в продължение на повече от петстотин години. По планинските склонове можеха да се забележат пресни лавови полета; същото се виждаше и по южните склонове на юг, но самият град бе запазен. Само по себе си това не беше кой знае колко забележително; конфигурацията на Мукенко беше такава, че повечето изригвания се получаваха върху полегатите южни склонове. Но това не означаваше, че в момента опасността беше малка. Непредсказуемостта на вулканичните изригвания означаваше, че всеки момент животът им можеше да се окаже в опасност. Опасността идваше не толкова от лавата, скоростта на която при изчитане рядко надхвърляше походката на спокойно крачещ мъж; щяха да минат часове преди лавата да достигне лагера им. Истинската опасност при вулканичните изригвания идваше от пепелта и газа.