Оръжията, действащи със скоростта на светлината, са най-подходящи за космоса, и се появяват за пръв път на спътниците. Мартин отбелязва, че руснаците са успели да унищожат американския шпионски спътник VV/02 още през 1973 година; през 19775 година Хюз Еъркрафт разработва система за бързо прицелване и стрелба която е способна да поразява едновременно множество цели, изстрелвайки осем високоенергийни импулса за по-малко от секунда. През 1978 година екипът на Хюз Еъркрафт вече е намалил времето за реакция до петдесет наносекунди, или петдесет милиардни от секундата — и увеличава точността на попадение на лъча до петстотин поразяеми цели за врем по-малко от минута. Разработки като тази бележат края на междуконтиненталните ракети като оръжие.
При отсъствието на гигантските ракети миниатюрните бързодействащи компютри ще бъдат от далеч по-голямо значение при бъдещи конфликти, отколкото ядрените бомби, а тяхното бързодействие ще бъде единственият най-важен фактор предопределящ изхода от бъдещата Трета световна война. Бързодействието на компютрите сега е прицелната точка в надпреварата на въоръжаването, също както на времето броят на мегатоновете беше в центъра на вниманието.
Ще сменим компютрите с електронните схеми с такива със светлинни схеми само заради скоростта; интерферометърът на Фабри-Перо, оптическият еквивалент на един транзистор, може да реагира за 1 пикосекунда (десет на минус дванадесета степен), най-малко хиляда пъти по-бързо от най-бързите преходи на Джоузефсън. Новото поколение от оптични компютри според Мартин ще зависи от наличието на диамантите с борови покрития Тип IIв.
Елиът веднага видя най-сериозното последствие от оръжията действащи със скоростта на светлината — те надвишаваха многократно човешкото възприятие. Мъжете бяха свикнали към механизираната бойна техника, но една бъдеща война щеше да бъде война на машините в един много тревожен и неочакван смисъл: машините щяха в действителност да направляват хода на конфликт траещ само минути от началото до края.
През 1956 година, началото на залеза на стратегическите бомбардировачи, въображението на военните мозъци беше родило обмен на ядрени удари между враждуващите страни с продължителност 12 часа. През 1963 година междуконтиненталните балистични ракети бяха свили тази продължителност до 3 часа. През 1974 година военните теоретици предсказваха, че бъдещата война ще трае само 30 минути, и въпреки това тази „тридесетминутна война“ щеше да е по-сложна от всяка друга предишна война в човешката история.
Ако през петдесетте години американците и руснаците бяха изстреляли всичките ядрени бомбардировачи и ракети в един и същ момент, във въздуха пак нямаше да има повече от 10 000 бойни единици, атакуващи и контраатакуващи. Пълният брой на стълкновенията на оръжията с целите би възлязъл на 15 000 за втория час от войната. Това представлява внушителната бройка от 4 ракети поразяващи целите си всяка секунда по света.
Но при тази диверсифицирана тактическа война, броят на оръжията и „системните елементи“ нараства астрономически. Според съвременните изчисления съществуват 400 милиона компютри ангажирани във военното дело, с общ брой на оръжейните взаимодействия повече от 15 милиарда само през първия половин час от войната. Това означава 8 милиона оръжейни взаимодействия всяка секунда, в един главозамайващ с бързодействието си конфликт на самолети, ракети, танкове и сухопътни войски.
Такава война е по силите единствено на машините: времето за реакция на човека е несравнимо по-голямо. Третата световна война няма да бъде война на натискане на бутони, защото както казва генерал Милтън, „Натискането на бутон отнема прекалено дълго време на човек — най-малко 1,8 секунди, което по мерките на съвременната война е цяла вечност.“
Този факт създава онова, което Мартин нарича „скалния проблем“. Човешките реакции са геологически бавни, сравнени с един бързодействащ компютър. „Един модерен компютър извършва 2 000 000 милиона пресмятания за времето, необходимо на човек да примига. Следователно, от гледната точка на компютрите водещи следващата война, човешките същества ще бъдат застинали като скали. Човешките войни никога не са продължавали толкова дълго, че да вземат предвид темпото на геологическите промени. В бъдещето компютърните войни няма да продължават достатъчно дълго, за да се вземе предвид и темпото на промяна на човека.“