Така че ТСЗР разработваше други пътища за проверка на валидността на изображенията, които получаваха от компютъра. Рос прекара изображението на горилата през две контролни програми. Първата се наричаше APNF, или Animation predicted next frame. (Програма за пресъздаване на следващия кадър от изображение с помощта на движението му.)
Видеозаписът предлага възможността да се третира като конвенционален филм, или поредица от отделни кадри. Тя пусна на компютъра няколко последователни кадъра, и му зададе да командата Predicted next frame. След това този PNF беше сравнен с действителния следващ кадър.
Тя прогони осем PNF последователно и те се получиха. Ако някъде в обработката на данните се беше промъкнала грешка, тя едва ли променяше нещата.
Окуражена, тя зададе командата „бързо и грубо триизмерно изображение“. При нея за плоското видеоизображение се приемаше, че притежава определени триизмерни характеристики, според степените на сивото. По същество компютърът решаваше за сянката на носа или за планинския терен, което означаваше, че носът или планинския терен изпъкваха над околната повърхнина. Всички успешни изображения можеха да бъдат проверени спрямо критериите на тези приети стойности. При движенията на горилата компютърът удостовери, че плоското изображение в действителност беше триизмерно и кохерентно.
Това вече доказваше извън всяко съмнение, че изображението беше реално.
Тя отиде при Травис.
— Добре, нека приемем, че изображението е реално — произнесе навъсено Травис. — Все още не мога да разбера какво общо има това с желанието ти да поемеш ръководството на следващата експедиция.
— Какво откри другият екип? — запита Рос.
— Другият тим ли? — реагира невинно Травис.
— Ти даде този запис на друг спасителен екип да потвърди откритието ми.
Травис погледна часовника си.
— До този момент не са открили още нищо. — След кратка пауза добави: — Всички знаем колко си сръчна с базата данни.
Рос се усмихна.
— Точно затова имаш нужда от мен да поведа следващата експедиция. Познавам базата данни, защото аз я създадох. А ако възнамеряваш да изпращаш веднага друг екип, преди още да сме решили проблема с тази горила, моли се водачът на екипа да е много бърз с данните на място. Този път имаш нужда от майстор на дистанционното управление на място. В противен случай следващата експедиция ще приключи по същия начин. Защото още не знаеш причината.
Травис седна зад бюрото и дълго време не откъсна поглед от нея. Тя усети колебанието му като признак за слабост.
— И искам да изляза — заяви Рос.
— При някой външен експерт?
— Да. При някой, който се води във ведомостта ни.
— Много е рисковано — каза Травис. — Направо ми се повдига да намесвам външни хора на този етап. Знаеш, че консорциумът ни диша във врата. Като нищо може да стане изтичане на информация.
— Много е важно — настоя Рос.
Травис въздъхна.
— Добре, щом считаш, че е толкова важно. — Той отново въздъхна. — Само не забавяй групата ни.
Рос вече събираше разпечатките си.
Вече сам, Травис се навъси силно, размишлявайки за решението си. Дори и да успееха да изпратят и върнат благополучно следваща експедиция до Конго за по-малко от петнадесет дни, постоянните им разходи пак щяха да надхвърлят триста хиляди долара. Съветът щеше да нададе боен рев; да изпрати толкова неопитно, двайсет и четиригодишно дете, момиче, сред джунглата с такава отговорност върху плещите й! Особено при проект от такава важност, където залогът надминаваше всяко въображение, и където вече бяха изостанали зад всички възможни графици и бюджети! А и Рос беше толкова студена, най-малко подходяща за водач на експедиция; щеше да отблъсне от себе си всички участници.
И въпреки всичко Травис си имаше предчувствие за Рос Ледника. Управленческата му философия, закалена в дните му на дъждовен танцьор, беше винаги да връчва проекта на онзи, който щеше да спечели най-много при успешния му завършек — или пък щеше да загуби най-много от всички при провала му.
Той се обърна към пулта си монтиран до бюрото му.
— Травис — произнесе той и екранът светна.
— Психографски файл — каза той.
Екранът изведе командния ред.
— Рос, Карън.
Екранът изписа съобщението МОМЕНТ, МИСЛЯ. Това беше част от програмата, което означаваше, че в момента нужната информация се извлича. Той зачака.