3. Сънищата са феномен специфичен за всеки вид. Не беше изключено всички горили да имат смущаващи сънища, и при онези сред природата резултантният стрес се регулираше по някакъв начин от поведението на групата. Макар че изследванията върху горилите сред природата датираха от двайсет години, свидетелства за този феномен нямаше.
4. Сънищата са първият признак за инципиентна деменция. Това беше вероятността, от която най-много се страхуваха. За да се обучава ефективно една горила, обучението й трябва да започне още от детска възраст; с напредването на годините изследователите очакваха да видят дали животните им ще пораснат умни или глупави, своеволни или послушни, здрави или болнави. Здравето на маймуните беше обект на непрестанни тревоги; множество програми се бяха провалили след години усилия и разходи само защото маймуните умираха от физически или психически заболявания. Тимоти, едно шимпанзе от Атланта, през 1976 година получи психически увреждания и направи самоубийство чрез копрофагия, задавяйки се със собствените си фекалии. Морис, орангутан от Чикаго, се превърна в невротик, развивайки фобии, станали причина за прекратяването на работата през 1977 година. За добро или за лошо, самата интелигентност, която правеше маймуните подходящи обекти за изследване, ги правеше също така и нестабилни също като хората.
Но екипът по проекта Ейми не беше в състояние да помръдне нещата от мъртвата им точка. През май 1979 те направиха нещо, което впоследствие се оказа от съдбоносна важност: решиха да публикуват рисунките на Ейми, и предложиха изображенията й на Журнала за бихейвиористични науки.
2. Пробив
Статията „Поведение, обусловено от съновиденията при една планинска горила“ никога не видя бял свят. Тя беше изпратена по рутинните канали на трима учени от редакторския съвет за анотация, като едно копие по неведом начин (все още не е изяснено точно как) попадна в ръцете на Агенцията за запазване на приматите (АЗП), нюйоркска група сформирана през 1975 година с цел предотвратяване на „неразрешената и незаконна експлоатация на интелигентните примати при ненужни лабораторни изследвания“1.
На 3 юни АЗП започна обсада на зоологическия факултет в Бъркли, призовавайки за „освобождаването“ на Ейми. По-голямата част от демонстрантите бяха жени, имаше и няколко малки деца; по местните телевизионни новини беше разпространен видеозапис на осемгодишно момче издигнало плакат с портрета на Ейми и скандиращо „Свобода за Ейми! Свобода за Ейми!“
Екипът от проекта Ейми направи тактическа грешка, като реши да игнорира протестите, пускайки само едно кратко резюме за пресата, в което се твърдеше, че АЗП била „неправилно информирана“. Съобщението излезе в бюлетина на информационния отдел в Бъркли.
На 5 юни АЗП публикува коментари върху работата на професор Елиът от други приматолози в страната. (Много хора по-късно се отрекоха от коментарите си или се оплакаха, че били неправилно цитирани.) Доктор Уейн Търман, от оклахомския университет в Норман, беше цитирана да казва, че работата на Елиът била „търсела единствено само сензацията и била неетична“. Доктор Фелисити Хамънд, от центъра Йъркс по изследване на приматите в Атланта, заяви, че „нито Елиът, нито изследванията му са от първа класа“. Доктор Ричард Аронсън от чикагския университет нарече изследването „абсолютно фашистко по своята същност.“
Никой от тези учени не беше чел доклада на Елиът преди коментара си; но щетите от понесените удари, особено тези от Аронсън, бяха неизчислими. На 8 юни Елеонор Врайс, говорителката на АЗП, обяви на всеослушание за „престъпните изследвания на доктор Елиът и нацисткия му екип“; тя нададе вой, че изследванията на Елиът причиняват кошмари на Ейми, и че Ейми е подложена на изтезания, наркотици, и опити с електрошок.
Макар и със закъснение, на 10 юни екипът по проекта Ейми подготви една обширна публикация за пресата, с която обясняваше подробно позицията си, позовавайки се на непубликуваната статия. Този път обаче информационната служба към университета беше „прекалено заета“, за да публикува резюмето.
На 11 юни факултетът в Бъркли насрочи среща да разгледа „проблеми на етичното поведение“ в рамките на университета. Елеонор Врайс обяви, че АЗП е наела известния адвокат от Сан Франсиско Мелвин Бели „да освободи Ейми от робството й“. В кантората на Бели нямаше никой, който да даде обяснения.
1
Следващото описание на гоненията, на които е подложен Елиът, се дължи основно на Дж. А. Пийбълс, „Нарушение на академичната свобода посредством натиск и подмятания в пресата: Опитът на доктор Питър Елиът“, в Журнала за академично право и психиатрия, 52 брой, №12 (1979): стр.19-38.