Същият ден екипът от проекта Ейми направи внезапно, съвсем неочаквано откритие в разбирането си за природата на сънищата на Ейми.
Въпреки цялата шумотевица в медиите, групата не бе прекъсвала ежедневната си работа с Ейми, и както непрестанната й депресия, така и изненадващите й неконтролируеми избухвания постоянно напомняха, че все още не се бяха справили с първоначалния проблем. Упорито търсеха начини да решат проблема, макар че когато най-накрая направиха откритието, то стана почти случайно.
Сара Джонсън, помощник-изследовател, проверяваше праисторическите археологически местонахождения в Конго, с чисто теоретическата надежда, че Ейми е могла да зърне такова място („стари сгради в джунглата“) в детските си години, преди да я отведат в минеаполиската зоологическа градина. Джонсън бързо откри основните факти за Конго: регионът е бил изследван за пръв път от западни учени едва преди сто години; в последно време враждебните племена и гражданската война бяха превърнали научните проучвания на място в опасно занятие; и последното, влажната околна среда на джунглата не спомагаше за запазването на артефактите.
Това означаваше, че за конгоанската праистория беше известно извънредно малко, и след няколко часа Джонсън приключи с проучването. Тя обаче не изпитваше желание да се връща толкова скоро, така че реши да поостане, ровейки се из другите книги в антропологическата библиотека: по етнография, история, в по-ранни отчети. Най-първите пътешественици проникнали в дълбините на Конго са били арабски търговци на роби и португалски търговци, като няколко от тях написали отчети за пътешествията си. Тъй като Джонсън не владееше нито арабски, нито португалски, тя само хвърли един поглед върху тях.
И в този момент видя картина, за която по-късно каза, че я накарала цялата да настръхне.
Това беше португалска гравюра първоначално гравирана през 1642 година и препечатана в едно издание от 1842 година. Мастилото вече бе пожълтяло върху хрупкавата хартия, но въпреки това съвсем ясно се виждаше разрушеният град, обрасъл от всички страни с пълзящи лиани и гигантски дървета. Вратите и прозорците бяха изградени с полукръгли арки, точно както ги беше нарисувала Ейми.
По-късно Елиът описва случая така:
— Това беше възможност, която се явява само веднъж в живота на изследователя — ако е късметлия. Разбира се, не знаехме нищо за картината; надписът под нея беше написан с печатарски курсив и включваше една дума, която изглеждаше като Зиндж, и датата 1642 година. Незабавно наехме опитни преводачи от древноарабски и португалски от седемнадесети век, но не в това беше работата. Работата беше там, че имахме възможността да отговорим на един основен теоретически въпрос. Картините на Ейми ясно доказваха съществуването на специфична генетична памет.
Предположението за съществуването на генетична памет се издига за пръв път от Мараис през 1911 година, и оттогава насам се дискутира най-усилено. В най-простата си форма теорията предполага, че механизмът на генетичната наследственост, който обуславя предаването на всички физически характеристики, не се ограничава само с физическите черти. При по-низшите животни поведението е генетически ясно определено; те се раждат със сложно поведение, което не е необходимо да се заучава. Но по-висшите животни притежават далеч по-гъвкаво поведение, в зависимост от заучаването и паметта. Въпросът беше дали при по-висшите животни, особено маймуните и хората, физическият апарат се определя по рождение от гените им.
Сега Елиът чувстваше, че с Ейми те бяха получили доказателството за съществуването на такава памет. Ейми беше отведена от Африка на седеммесечна възраст. В случай, че тя не беше виждала града през този период, сънищата й представляваха специфична генетична памет, която можеше да се провери с едно пътешествие до Африка. Вечерта на 11 юни екипът по проекта Ейми беше изразил съгласието си. Ако успееха да го организират — и финансират — те щяха да върнат Ейми обратно в Африка.
На 12 юни екипът изчака преводачите да завършат работата върху материала източник. Проверката на преводите трябваше да е готова след два дни. Пътешествието обаче на Ейми с двама придружители от проекта до Африка щеше да струва най-малко тридесет хиляди долара, една значителна част от общия им годишен работен бюджет. А транспортирането на горила през половината свят щеше да породи огромен куп проблеми свързани с митническите ограничения и бюрократичната машина.
Очевидна беше нуждата им от специализирана помощ, но не знаеха към кого да се обърнат. И тогава точно в този момент, на 13 юни, доктор Карън Рос им се обади, за да им каже, че след два дни ще повежда експедиция в Конго. И макар че тя не прояви интерес към идеята на Елиът да го вземат заедно с Ейми, тя изрази, поне по телефона, едно забележителна осведоменост за начина, по който се подготвяха и изпращаха експедиции по целия свят.