На въпроса й дали е удобно да дойде в Сан Франсиско да се срещне с него, доктор Елиът отвърна с възторг, че тя е добре дошла по всяко удобно за нея време.
3. Юридически тънкости
За Питър Елиът денят 14 юни 1979 година остана в паметта му като ден изпълнен с внезапни обрати. Той започна в 8 часа сутринта в адвокатската кантора на Съдърланд, Мортън & О’Конъл в Сан Франсиско, поради заплахата от иск за задържане под стража от страна на АЗП, иск, станал изключително важен поради решението му да изведе Ейми от страната.
Срещата им с Джон Мортън се състоя в облицованата с дърво библиотека на фирмата с изглед към Грант Стрийт. Мортън си водеше бележки в един жълт линиран бележник.
— Мисля, че сте прав — започна адвокатът, — но ще ви помоля да ми дадете няколко факти. Ейми е горила, така ли?
— Да, женска планинска горила.
— Възраст?
— Сега е на седем години.
— Значи е още дете?
Елиът обясни, че горилите узряват в периода от шест до осем годишна възраст, така че Ейми вече може да се счита за еквивалент на шестнадесетгодишно момиче.
Мортън драскаше бързо в бележника си.
— Можем ли да считаме, че е все още непълнолетна?
— Трябва ли да казваме това?
— Така считам.
— Да, тя е все още непълнолетна — каза Елиът.
— Откъде идва? Имам предвид като произход.
— Една туристка на име Суенсън я открила в Африка, в едно селище наречено Багиминди. Майката на Ейми била убита от местните жители за храна. Мисис Суенсън я купила като дете.
— Значи не е отрасла в клетка — заключи Мортън, продължавайки да драска в бележника.
— Не. Мисис Суенсън я донесла в Щатите и я дарила на минеаполиската зоологическа градина.
— Тя загубва ли интерес към Ейми?
— Предполагам — каза Елиът. — Опитваме се да се свържем с нея, за да се осведомим за по-ранния живот на Ейми, но в момента отсъства от страната. Очевидно пътува непрестанно; сега е в Борнео. Така или иначе, когато Ейми беше изпратена в Сан Франсиско, обадих се в Минеаполис да ги питам дали мога да я задържа за изследвания. Зоопаркът ми даде зелена улица, за три години.
— Вие платихте ли някакви пари?
— Не.
— Имахте ли писмен договор?
— Не, просто се обадих на директора на зоологическата градина.
Мортън кимна.
— Устно споразумение… — промърмори той докато пишеше. — И след като изтекоха трите години?
— Това беше през пролетта на 1976 година. Помолих зоологическата градина да ми удължат срока с още шест години, и те се съгласиха.
— Отново устно?
— Да. Обадих се по телефона.
— Нямахте писмена кореспонденция?
— Не. Когато им се обадих, не проявиха особен интерес. Да ви кажа истината, мисля, че те вече бяха забравили за Ейми. Зоологическата градина и така си има четири горили.
Мортън свъси чело.
— Горилите не са ли от доста скъпите животни? Искам да кажа, ако искате да си купите за домашно животно или за цирка?
— Горилите са включени в списъка на застрашените от изчезване животни; Вие не можете просто така да си купите горила за домашно животно. Всъщност да, те са доста скъпи животни.
— Колко скъпи?
— Е, няма някаква твърдо установена пазарна цена, но трябва да е някъде от порядъка двайсет до трийсет хиляди долара.
— И през всички тези години вие сте я обучавали да говори?
— Да — отвърна Питър. — На американския език на знаците. В момента тя притежава активен речник от шестстотин и двайсет думи.
— Това много ли е?
— Повече в сравнение с всеки друг известен примат.
Мортън кимна; моливът в ръката му не спираше.
— Вие работите с нея всеки ден по изследователска програма?
— Да.
— Добре — каза Мортън. — До този момент това винаги е бил много важен факт при всички искове за насилствено задържане на животни.
Движенията в западния свят срещу опитите с животни датират повече от сто години. Те се водят от анти-вивисекционистите, RSPCA, ASPCA. Първоначално тези организации са били някаква лунатични сбирщини от животински любители, твърдо решени да спрат всякакви изследвания на животните.