— Регистрирате ли съгласията й?
— На видеозаписи.
— Разбира ли експериментите, които й предлагате.
Той повдигна рамене.
— Казва ми, че ги разбира.
— Използвате ли система за поощрения и наказания?
— Всички учени, които изследват поведението на животните, го правят.
Мортън се навъси.
— Каква форма приемат наказанията?
— Ами, когато се държи като непослушно момиче, карам я да застане в ъгъла с лице към стената. Или пък я лишавам от любимия й сладкиш преди лягане.
— А изтезания и удари с електрически ток?
— Но това е нелепо.
— Никога ли не сте я наказвали физически?
— Тя е доста едро животно. Обикновено се тревожа тя да не ми се ядоса и да накаже мен.
Мортън се засмя и се изправи.
— Всичко ще е наред — каза той. — Всеки съд ще издаде решение, че Ейми е ваш пациент и вие трябва да решите под чие разпореждане трябва да остане. — Той се поколеба. — Съзнавам, че ще ви прозвучи странно, но бихте ли могли да я поставите на скамейката за свидетели?
— Мисля, че мога — каза Елиът. — Мислите ли, че ще се стигне дотам?
— Не и в нашия случай — отвърна Мортън. — Но рано или късно това ще се случи. Само гледайте: няма да минат и десет години, и ще има съдебен процес с главен участник говорящ примат, като маймуната ще бъде в кабината на свидетелите.
Елиът разтърси ръката му и каза, че си тръгва.
— Между другото, ще имам ли някакъв проблем докато я извеждам от страната?
— Ако случаят се окаже с обвинение по насилствено задържане, може да имате неприятности при пресичане на границата — каза Мортън. — Да не планирате да ходите някъде с нея извън страната?
— Да.
— Тогава съветът ми е да го направите колкото може по-бързо, без го споменавате никому.
Малко след девет Елиът влезе в кабинета си на третия етаж в сградата на зоологическия факултет.
— Някаква си доктор Рос от фонда по опазване на дивите животни в Хюстън се обади, че тръгва за Сан Франсиско. Мистър Морикава три пъти телефонира, каза, че е важно. Срещата с екипа по проекта Ейми е насрочена за десет часа. И Уинди е в кабинета ви.
Джеймс Уелдън беше старши преподавател във факултета, слаб, но гръмогласен мъж. „Уинди“3 Уелдън обикновено беше изтипосван във факултетните карикатури изправил наслюнчения си пръст във въздуха: той беше всеизвестен познавач на посоката на вятъра. През последните няколко дни беше избягвал Елиът и екипа му.
Елиът влезе в офиса си.
— Питър, момчето ми — жизнерадостно възкликна Уелдън, протягайки ръка за своята версия на сърдечно ръкостискане. — Подранил си.
Елиът веднага застана нащрек.
— Мислех, че ще се бия с тълпата — каза той.
Протестиращите не се показваха по-рано от десет часа, а понякога и по-късно, в зависимост от това, кога бяха уредили срещата си с новинарските екипи от телевизията. Тия работи ставаха така тия дни: протест по предварителна уговорка.
— Повече няма да стъпят тук — захили се Уелдън.
Той връчи на Елиът последния брой на Кроникъл, с обградена с черен молив статия на първата страница. Елеонор Врайс беше подала оставка от поста си като регионален директор на АЗП, под предлог, че е претоварена с работа и има лични проблеми; в едно официално твърдение на АЗП в Ню Йорк се каза, че те са допуснали сериозна грешка при разбирането на природата и съдържанието на изследванията на Елиът.
— Което означава какво? — запита Елиът.
— Офисът на Бели направи обзор на статията ти, а Врайс публикува официално признание за отсъствието на изтезания при работата ти, и решиха, че АЗП е изправена пред сериозен риск по дело за обезщетение относно понесени морални и материални щети. Офисът им в Ню Йорк е изпаднал в ужас. Днес по-късно ще ти падат на колене. Да ти призная, надявам се, че ще проявиш разбиране.
Елиът рухна в стола си.
— Какво става със събранието на факултета тази седмица?
— О, това е много важно — възкликна Уелдън. — Няма и съмнение, че факултетът ще обсъжда неетичното поведение от страна на медиите и ще излезе с официална декларация в твоя подкрепа. Аз самият сега пиша официално твърдение, което ще излезе от офиса ми.
Иронията съдържаща се в думите му не остана незабелязана от Елиът.