Хипопотамите обаче си остават едно от най-слабо изучените животни. „Речният кон“ на Херодот е най-голямото африканско животно след слона, но навикът му да се заравя в калните води с подаващи се само очи и ноздри го прави извънредно труден за изучаване обект. Хипопотамите се организират около един мъжкар. Един зрял самец разполага с харем от няколко самки и потомството им, група от осем до четиринадесет животни заедно.
Въпреки непохватния си, доста смешен вид, хипопотамите са способни на необикновено насилие. Разяреният хипопотам представлява страховито създание, четиринадесет фута дълго, с тегло почти десет хиляди паунда. При атака се движи с изключително бърза за такова едро животно скорост, и четирите му вирнати встрани зъба са по-остри и от бръснач. Хипопотамът атакува по-скоро с режещи наляво и надясно движения на главата си, отколкото да ръфа. И за разлика от единоборствата при повечето видове битката между два хипопотама много често завършва със смъртта на едното животно от дълбоките рани понесени от зъбите. В битката между два хипопотама няма нищо символично.
Животното също така е опасно и за човека. В речните области обитавани от стада хипопотами, половината от смъртните случаи с местното население се дължат на хипопотамите; останалата част се пада на слоновете и хищните котки. Хипопотамът е вегетарианец, и нощем животните излизат на сушата, където поглъщат огромни количества трева, за да поддържат грамадната си маса. Особено опасен става хипопотамът отделен от водата; всеки озовал се между хипопотам на сушата и реката, към която се е устремило огромното животно, обикновено не преживява случая, за да разкаже какво е усещането.
Но хипопотамът е много необходим за речната екология на Африка. Фекалните му маси, които той произвежда в огромни количества, наторяват речните треви, които на свой ред подсигуряват живот на речните риби и други обитатели на реката. Без хипопотамите африканските реки щяха да останат стерилни, и където хипопотамите са изтребени или прогонени, реките умират.
Толкова беше известно за хипопотамите. Имаше обаче и още една особеност. Хипопотамът е страшно чувствителен на тема собствена територия. Мъжкарят защитава реката срещу всички нашественици без изключение. И както е регистрирано при много случаи, това включва други хипопотами, крокодили и преминаващи лодки. Както и хората в тях.
ДЕН 7: МУКЕНКО
19 ЮНИ, 1979 ГОДИНА
1. Кибоко
Мънро преследваше две цели с решението си да продължат и през нощта. Първо, надяваше се да спести ценно време, защото във всички изработени от компютъра планове беше залегнало, че всяка нощ трябва да спират. Нощем обаче не се искаше нещо особено, за да пътуват; повечето хора можеха да спят, а до сутринта щяха да са изминали от петдесет до шестдесет мили.
Което обаче беше по-важно, той се надяваше да избегне хипопотамите на Рагора, които като нищо можеха да направят на парцали надувните им лодки. Денем хипопотамите се изтягаха в локвите покрай бреговете и и мъжкарите със сигурност биха атакували всяка преминаваща лодка. Нощем обаче животните отиваха на брега да пасат и експедицията можеше да се промъкне покрай тях.
Планът беше мъдър, но поради една съвсем неочаквана причина се осуети; напредването им по течението на Рагора беше прекалено бързо. Беше едва девет вечерта, когато достигнаха първите области с хипопотами. Животните още не се бяха качили на брега за паша и мъжкарите щяха да атакуват лодката; а атаката щеше да бъде нощна.