— Направо не мога да повярвам — възкликна Рос. — Всичко свърши.
Елиът въздъхна.
— Не си чувствам краката — изпъшка той.
— Каталясал съм — призна си за пръв път Мънро.
— Да вървят на майната си — обобщи настроенията Рос.
След по-малко от минута всички спяха като пребити.
ДЕН 8: КАНИЯМАГУФА
20 юни, 1979 година
1. Спускане
Сутринта на 20 юни всички спаха до късно. Закусиха без да бързат и си сготвиха гореща храна. Отдъхваха си на слънце и си поиграха с Ейми, която изпадна във възторг от това толкова неочаквано внимание. Минаваше десет когато започнаха спускането си по склона на Мукенко към джунглата.
Тъй като западните склонове на Мукенко са стръмни и практически непроходими, те се спуснаха близо половин миля в димящия кратер на вулкана. Мънро беше начело, положил товара на един носачите върху главата си; Асари, най-силният носач, носеше Ейми, защото скалите бяха прекалено горещи за босите й крака.
Ейми беше ужасена и считаше хората около себе си за окончателно превъртели. Елиът беше почти съгласен с нея; горещината беше непоносима; докато се приближаваха до езерото от лава, очите на всички се насълзиха жестоко, носовете им буквално пламнаха; чуваха как пукат мехурите на лавата под тежките черни скали.
После стигнаха и до формацията, наречена Нарагема, или Дяволското око. Това беше природна арка, висока 150 фута, и толкова гладка, че изглеждаше като полирана от вътрешната страна. През арката полъхваше свеж въздух, и под краката им се откри зелената джунгла. Те спряха да си поемат дъх под надвисналата скална дъга и Рос използва случая да огледа отблизо гладката вътрешна повърхност. Това беше част от тунел застинала лава, образуван при някое от предишните изригвания; основната част от тунела беше отхвърчала, оставяйки само изящната дъга.
— Наричат я Дяволското око, защото отдолу по време на изригване блести като червено око — обясни Мънро.
Спускането след Дяволското око вървеше бързо и те скоро преминаха алпийската зона, а оттам прекосиха негостоприемния участък на застинал неотдавна поток лава. Там попаднаха на черни кратери от сбръчкан и изгорял терен; дълбочината на някои от тях стигаха и до шест фута. Мънро отначало си помисли, че заирската армия е използвала терена като полигон за артилерията си, но при един по-обстоен преглед видяха, че структурата на кратерите сякаш се врязала в скалата, протягайки навън подобия на пипала. Мънро не беше виждал нищо подобно до този момент; Рос мигновено разпъна антената, включи компютъра и се свърза с Хюстън. Беше страшно възбудена.
Екипът отдъхваше докато тя преглеждаше данните на екрана.
— Какво ги питаш? — обърна се към нея Мънро.
— Датата на последното изригване на Мукенко и местното време. Било е през март… Някой от вас да познава човек на име Сиймънс?
— Да — обади се Елиът. — Том Сиймънс е компютърният програмист по проекта Ейми. Защо?
— Имаш съобщение — каза тя, посочвайки му екрана.
Елиът се изправи и погледна. СИЙМНС СЪОБЩН ЗА ЕЛЪТ ЧАКЙТЕ
— Какво е съобщението? — запита той.
— Натисни предавателния бутон.
Той натисна бутона и на екрана се появи следващото съобщение: РАЗГЛДХ ОРИГ ЗАПИС ХЮСТН НВО ОТКРТЕ ОТНСНО АУРЛН ИНФО-КОМПТР АНАЛИЗ ЗАВРШН СЧТАМ ТВА НОВ ЕЗИК.
Елиът откри, че може да чете компресирания съкратен език: „Разгледах оригиналния запис Хюстън, ново откритие относно аурална сигнална информация, компютърен анализ завършен, считам че това е език.“
Той свъси чело.
— Език ли?
— Не го ли помоли да разгледа в Хюстън оригиналния запис от Конго?
— Да, но това беше за визуалната идентификация на животното върху екрана. Никога не съм му казвал нищо за каквато и да било аурална информация. — Елиът поклати глава. — Иска ми се да можех да си поговоря с него.
— Можеш — каза му Рос. — Стига да не те е грижа, че ще го вдигнеш от сън.
Тя натисна бутона за връзка и петнадесет минути по-късно Елиът набра Здравей, Том, как си? На екрана светна ЗДРВ ТОМ КК СИ?
— Обикновено не губим сателитно време с такива приказки — каза Рос.
Екранът светна СПХ КДЕ СИ
Той набра Вирунга. ВИРНГА
— Травис ще вдигне вой до небесата като види записа на разговора — обади се Рос. — Нямаш ли представа колко струват разходите по комуникацията?
Рос обаче скоро спря да се тревожи; разговорът бързо се превърна в чисто научен.