На едно място в джунглата почвата под краката им запращя и пропадна. Разровиха палмовите листа и видяха слой натрошени бели кости.
— Каниямагуфа — изрече Мънро. Мястото на костите. Той хвърли един бърз поглед към носачите да види реакцията им, но те бяха само озадачени, не уплашени. Те произхождаха от източноафриканските племена Кикую и не притежаваха никое от суеверията на племена обитаващи покрайнините на тропическите гори.
Ейми вдигна крак от един особено остър костен отломък. Земя боли, сигнализира тя.
Какво място е това?, сигнализира Елиът.
Ние идваме лошо място.
Какво лошо място?
Ейми не отговори.
— Това са кости! — възкликна Рос втренчена в бялата купчина.
— Точно така — изрече бързо Мънро. — Но не са човешки. Нали, Елиът?
Елиът също гледаше втренчено към земята. Видя оголени скелетни останки от няколко вида, макар и да не можеше веднага да ги идентифицира.
— Елиът? Нали не са човешки?
— Не напомнят човешки — съгласи се Елиът, без да откъсва погледа си от тях. Първото нещо, направило му впечатление, беше, че повечето кости принадлежаха определено на дребни животни — птици, дребни маймуни, и малки горски гризачи. Останалите малки парчета кости всъщност представляваха фрагменти от по-големи животни, но колко големи, трудно можеше да се прецени. Може би от някои средни по големина маймуни… но в тропическите гори нямаше такива представители на тези видове.
Шимпанзета? Но в тази част на Конго нямаше шимпанзета. Може би бяха на горила; той видя един фрагмент от краниум с тежки фронтални синуси, и началото на характерния сагитален гребен.
— Елиът? — повтори Мънро с напрегнат и настойчив глас. — Нали не са човешки?
— Определено не са човешки — изрече Елиът, все още без ад вдига поглед. Какво би могло да строши черепа на една горила? Сигурно е станало след смъртта на животното, реши той. Някоя горила бе умряла на това място и след много години оголеният й скелет е бил стъпкан от някое животно. Едва ли е могло да се случи приживе.
— Не са човешки — заяви Мънро, втренчен в земята. — Страшно много кости, но няма човешки. — Той заби погледа си в Елиът докато го подминаваше Елиът. Дръж си устата затворена. — Кахега и хората му знаят, че си вещ в тия неща — произнесе той без да отделя погледа си от него.
Какво ли беше видял Мънро? Разбира се, той бе имал достатъчно работа със смъртта, за да различи човешки скелет, ако попаднеше на такъв. Погледът на Елиът се закачи в една извита кост. Напомняше малко на фрагмент от скелет, само че доста по-голям и по-широк, и избелял с времето. Приведе се и го вдигна. Беше фрагмент от зигоматичната дъга от човешки череп. Скула, под окото.
Повъртя костта из ръцете си. Отново погледна земята, и тревите протегнали корени и стебла върху белия костен килим. Видя множество дребни крехки кости, някои толкова тънки, та чак прозираха; кости, за които бе предположил, че бяха на малки животни.
Сега вече не беше толкова сигурен.
Спомни си един въпрос от изпитите му като студент. Кои седем кости съставляваха орбитата на човешкото око? Той напрегна паметта си. Зигомата, носовата кост, вътрешната орбитална кост, сфеноидната кост — четвъртата — етмоидната, петата — нещо май идваше отдолу, от устата — палатиналната кост, шеста — оставаше още една — не можеше да се сети коя беше седмата. Зигомата, носовата, долната орбитална, сфеноидната, етмоидалната, палатиналната… деликатни кости, прозрачни кости, дребни кости.
Човешки кости.
— Поне не са човешки кости — заяви и Рос.
— Не са — съгласи се Елиът.Той погледна към Ейми.
Хора умират тук, сигнализира тя.
— Какво каза тя?
— Каза, че въздухът не бил здравословен за хората.
— Да продължаваме — издаде команда Мънро.
Той го дръпна малко настрани от другите.
— Добре се справи — похвали го Мънро. — Трябва да внимаваме с тия Кикую. Не е необходимо да ги хвърляме в паника. Какво ти каза маймуната?
— Каза, че тук са загинали хора.
— Това е повече, отколкото е известно на останалите — каза Мънро, кимайки мрачно. — Макар и да подозират.
Зад тях останалите вървяха в колона; всички бяха мрачни и мълчаливи.
— Какво, по дяволите, е станало там? — запита Елиът.
— Много кости — отвърна Мънро. — Леопард, колобус, горски плъх, човешки…
— И горила — добави Елиът.