— Да — съгласи се Мънро. — И аз го видях. Горила. — Той разтърси глава. — Какво може да убие една горила, професоре?
Елиът нямаше отговор.
Лагерът на консорциума лежеше в развалини, палатките съдрани и разбити, мъртвите тела покрити с плътен слой черни мухи. Влажният въздух усилваше вонята до невъзможност; жуженето на мухите беше монотонно. Всички освен Мънро замряха на края на лагера.
— Нямаме избор — каза той. — Трябва да разберем какво им се е случило… — Той навлезе в лагера, стъпвайки върху съборената и стъпкана ограда.
Още щом прекрачи в периметъра, защитните механизми включиха тревога, излъчвайки пищящ високочестотен сигнал. Другите извън оградата запушиха с длани ушите си, а Ейми шумно изрази недоволството си.
Лош звук.
Мънро се извърна към тях.
— На мен ми няма нищо — каза той. — Това е за вас, дето сте извън периметъра.
Той се приближи до един от мъртъвците, и го преобърна с ботуша си. После се приведе, разгонвайки рояка от мухи и внимателно огледа черепа.
Рос хвърли поглед към Елиът. Той сякаш беше в изпаднал шок, един типичен учен, застигнат от неочаквано бедствие. До него Ейми бе покрила ушите и скимтеше. Рос обаче се овладяваше по-бързо от него; тя пое дълбоко дъх и прекрачи в периметъра.
— Трябва да видя каква защита са използвали.
— Чудесно — отвърна Елиът.
Чувстваше се замаян, сякаш всеки момент щеше да припадне. Гледката и вонята и го лишиха за момент от волята му. Той видя Рос да крачи в лагера и после да вдига една черна кутия със странен сплескан конус. Тя после тръгна подир един кабел към центъра на лагера. След няколко секунди пронизителният писък секна; беше изключила източника му.
Сега по-добре, сигнализира Ейми.
С едната си ръка Рос човъркаше из електроните съоръжения в центъра на лагера, докато с другата държеше носа си запушен срещу вонята.
— Ще отида да видя как са им пушките, докторе — обади се Кахега и прекрачи в лагера. Макар и колебливо, останалите носачи го последваха.
Елиът остана сам с Ейми. Тя наблюдаваше безстрастно разрушенията, но въпреки това протегна ръка и взе неговата. Ейми, какво се е случило на лагера? сигнализира той.
Неща идват, сигнализира тя в отговор.
Какви неща?
Лоши неща.
Какво неща?
Лоши неща идват лоши неща.
Какви неща?
Лоши неща.
Той разбра, че така няма да стигне доникъде с нея. Каза й да стои извън лагера, а той самият влезе, криволичейки между мъртвите тела и жужащите мухи.
— Някой откри ли водача? — запита Рос.
Мънро се обади от другия край на лагера.
— Менард.
— От Киншаса?
Мънро кимна.
— Кой е Менард? — запита Елиът.
— Той имаше добра репутация, познаваше Конго. — Рос си проправяше път сред останките. — Но явно не е бил достатъчно добър. — Секунда по-късно замлъкна.
Елиът се приближи до нея. Тя гледаше втренчено едно тяло обърнато с лице към земята.
— Не го обръщай. Това е Рихтер — каза тя.
Елиът не разбираше как може да е толкова сигурна. Тялото беше покрито с тлъст слой мухи. Той се приведе.
— Не го докосвай!
— Окей. — Елиът се изправи.
— Кахега — извика Мънро, размахвайки зелена пластмасова туба, която събираше двайсет литра. Вътре плискаше някаква течност. — Хайде да приключваме с това.
Кахега и хората бързо тръгнаха из лагера, ръсейки керосин над палатките и мъртвите тела. Елиът усети острия дъх.
Приведена над раздрания найлон на една палатка, Рос извика:
— Дайте ми една минутка!
— Колкото искаш минутки — отвърна Мънро. Той се обърна към Елиът, който следеше Ейми извън лагера.
Ейми сигнализираше сама на себе си: Хора лоши. Хора не вярва лоши неща идват тук.
— Не изглежда особено разтърсена от гледката — забеляза Мънро.
— Не е съвсем така — възрази Елиът. — Мисля, че тя знае какво се е случило тук.
— Надявам се да го сподели с нас — каза Мънро. — Защото всички тези хора са загинали по един и същ начин. Черепите на всичките са строшени.
Пламъците от лагера на консорциума се извиха във въздуха, и черният пушек се разстла наоколо докато експедицията напредваше в джунглата. Рос беше мълчалива, потънала в мисли.
— Какво откри? — запита я Елиът.
— Нищо добро — отвърна тя. — Те са имали съвършена периферна защитна система, много подобна на нашата ЗСПЖ — защитния периметър срещу животни. Онези конуси, които намерих, представляват аудиочувствителни модули, и когато доловят някакъв звук, излъчват ултразвуков сигнал, който е особено болезнен за слуховата система. Не действа на рептилии, но е дяволски ефективен при млекопитаещи животни. Някой вълк или леопард ще си счупи краката да бяга.