Екзотичната технология на ЗССНОС се базираше на факта, че защитата на лагерния периметър е най-важното нещо още от зората на експедициите в Конго. Преди повече от столетие, Станли забелязва, че „никой лагер не може да се счита за напълно завършен, докато не бъде защитен с ограда от храсти или дървета“. В последващите години нямаше достатъчно основание да се променя основната природа на тази инструкция. Защитните технологии обаче се променяха, и системата ЗССНОС съдържаше всички най-последни изобретения в тази област.
Кахега и хората му напомпаха сребристите палатки от Милар, като ги подредиха близо една до друга. Рос ръководеше разполагането на тръбните инфрачервени нощни прожектори върху телескопичните триножници. Те бяха разместени по периферията на лагера.
След това беше монтирана оградата на периметъра. Представляваше лека металоидна мрежа, напомняща повече тъкан, отколкото тел. Закачена на пръти, тя опасваше изцяло лагера, и я свързаха към трансформатора под напрежение 10 000 волта. За да намалят изтощаването на акумулаторите, токът се включваше четири пъти в секунда, като създаваше пулсиращ, променлив шум.
Вечерята на 20 юни се състоеше от рехидратиран креолски сос от стриди. Стридите не поемаха добре обратно влагата, и оставаха дребни парченца с картонен вкус, но никой не се оплака от този провал на технологията на двадесети век; всички се вглеждаха в усилващия се мрак на джунглата.
Мънро разположи постовете. Щяха да носят четиричасови смени; Мънро обяви, че той, Кахега и Елиът ще поемат първата.
С очилата за нощно виждане стражите изглеждаха като мистериозни скакалци втренчени в джунглата. Нощните очила усилваха околната светлина и я налагаха върху преди това съществуващите изображения, придавайки им призрачно зелен оттенък. Елиът намери очилата за прекалено тежки, а и трудно можеше да привикне към електронно обработеното изображение на околния свят. Свали ги за няколко минути, и остана удивен от мастиленочерната джунгла. Побърза да ги нахлузи отново.
Нощта мина спокойно, без инциденти.
ДЕН 9: ЗИНДЖ
21 Юни, 1979 година
1. Опашката на тигъра
Влизането им в изгубения град Зиндж сутринта на 21 юни не беше обвеяно с мистерията и романтиката на подобните от деветнадесети век експедиции. Изследователите от двайсети век се потяха и грухтяха под бремето на техническото оборудване — оптични търсачи за областта заобикаляща защитния периметър, компаси със синхронизиране на данни, високо-честотни направляващи устройства комбинирани с трансмитери, и микровълнови транспондери — всички считани абсолютно необходими за модерното ултра-бързо оценяване на разрушена археологическа находка.
Те се интересуваха единствено от диамантите. Шлиман се бе интересувал единствено от златото докато бе разкопавал Троя, и беше посветил три години от живота си на това. Рос очакваше да намери диамантите си за три дни.
Според разиграния вариант на компютъра на ТСЗР най-добрият начин да се постигне това беше да се направи карта на града. Вече с план в ръка определянето на координатите на мините сред структурата на града нямаше да представлява особена трудност.
Планът щеше да е готов в рамките на шест часа. Използвавйки високо-честотни транспондери трябваше само да застават на един от четирите ъгъла на дадено здание и да натискат радиосигнализатора на всеки ъгъл. В лагера им два разположени на значително разстояние един от друг приемника щяха да регистрират сигналите им, така че компютърът да е в състояние да им задава по две двуизмерни координати. Развалините обаче се простираха върху голяма площ, над три квадратни километра. Вариантът с разделянето им поединично с радиовръзка щеше да ги отдалечи значително един от друг сред гъстата джунгла; нещо доста неразумно и опасно, особено като имаха предвид съдбата на предишната експедиция.
Алтернативата им представляваше нещо, което в ТСЗР наричаха несистематично търсене, или „подхода с тигърската опашка“. (В ТСЗР беше много популярна шегата, един от начините да откриеш тигър е да вървиш неуморно, докато в един момент не го настъпиш по опашката.) Те се придвижваха през руините, като внимателно избягваха плъзгащите се змии и гигантските паяци, които изобилстваха в тъмните ъгли. Паяците бяха с размер на мъжка длан и за удивление на Рос издаваха високи щракащи звуци.
Отбелязаха факта, че каменната зидария беше от изключително качество, макар и пясъчникът на много места да се ронеше и трошеше. Полумесецът присъстваше по всички прозорци и врати, което сигурно представляваше определен културен и строителен мотив.