— Лазерният лъч се отразява от целта и огънят започва след като целта бъде опозната — обясни му тя. — Това е система разработена специално за война в джунглата. Скорострелните сензорни устройства са оборудвани със специални заглушители, така че врагът да не може да разбере откъде идва стрелбата. Внимавай само да не пристъпиш пред някое от тях, защото те реагират автоматично на телесната топлина.
Рос му даде магнитофона и отиде да провери акумулаторите захранващи защитната ограда на периметъра. Елиът хвърли поглед на стражите в мрака; Мънро му махна жизнерадостно. Елиът изведнъж проумя, че мъжете с инфрачервените очила и тайнствени оръжия го виждаха далеч по-добре, отколкото той тях. Изглеждаха като същества от друга вселена, потънали в джунглата на безвремието.
В очакване.
Часовете се нижеха един след друг. По целия периметър на лагера тишината бе пълна, нарушавана единствено от ромоленето на водата в рова. От време на време носачите си подвикваха тихо един на друг, шегувайки се на суахили; никъде обаче не се виждаха запалени цигари, защото апаратурата беше чувствителна към топлината. Мина единайсет, после полунощ, после един часът.
Той чуваше как хърка Ейми в палатката му; звукът се открояваше на фона на мекото пулсиране и жужене на оградата под напрежение. Хвърли поглед към Рос заспала на земята с пръст върху ключа за нощното осветление. Погледна часовника си и се прозина; и тази нощ нямаше да се случи нищо; Мънро явно бе сгрешил.
И в този момент долови звука на нечий дъх.
Стражите също го чуха, извъртайки мигновено пушките си в мрака. Елиът насочи микрофона на магнитофона към звука, но беше трудно да се определи точното му място. Свистящите звуци сякаш долитаха едновременно от всички части на джунглата, понесени от нощната мъгла, меки и всепроникващи.
Следеше как играят стрелките на индикаторите за силата на звука. В следващия миг се забиха дълбоко в червеното и до ушите му достигна глух тътен, последван от силен плясък на вода. Всички го чуха; стражите вдигнаха предпазителите.
Елиът пропълзя с магнитофона до оградата и се втренчи към рова с водата. Гъстата зеленина зад оградата се движеше цялата сякаш обзета от вълнение. Хъхренето се усилваше. Дочу ромоленето на водата и видя дървен ствол проснат над рова.
Това значи е причинило тътена; прокарване на мост над рова. И в този миг Елиът разбра, че те страшно много са подценявали опасността, каквато и да беше тя, пред която бяха изправени. Той махна на Мънро, но Мънро вече му махаше бясно да се маха от оградата и сочеше недвусмислено към триножника до краката му. Маймуните колобус над главата му се разкряскаха още преди да се размърда и в този момент първите горили атакуваха.
Той мярна някакво огромно животно, определено сиво на цвят, да се устремява към него; Елиът се хвърли на земята; миг по-късно горилата се стовари върху оградата, изтръгвайки фойерверк съскащи искри и мирис на изгоряло месо.
Това беше началото на зловеща, безмълвна битка.
Изумрудени лазерни лъчи пронизваха въздуха, монтираните върху триножниците картечници издаваха едно меко тю-тю-тю-тю, куршумите излитаха в нощта, прицелните механизми виеха тихичко, дулата се въртяха и стреляха, въртяха и стреляха безспир. Всеки десети куршум беше трасиращ; въздухът над главата на Елиът се изпълни с бели и зелени ивици.
Горилите връхлитаха от всички посоки; шест от тях едновременно връхлетяха върху електрическата ограда, като бяха отблъснати с многобройни букети искри. Други зад тях продължиха самоубийствената атака, но пукотът на искрите и крясъците на маймуните колобус над главите им бяха най-силните звуци изпълващи въздуха. В следващия миг той зърна горили сред клоните на надвисналите над лагера дървета. Мънро и Кахега извиха дулата нагоре; безмълвните лазерни лъчи се впиха в гъстата зеленина. Той отново дочу хъхрещия звук. Извърна се и видя че още горили връхлитаха върху оградата, която бе замряла; тя вече не провеждаше ток.
И той проумя защо това съвършено и сложно оборудване не успяваше да отблъсне атаката на горилите; нямаше го грохотът на стрелбата. Изглежда същата мисъл бе хрумнала и на Мънро, защото той закрещя на суахили стражите да спрат стрелбата, и после извика на Елиът:
— Издърпай заглушителите! Заглушителите!
Елиът сграбчи черния удължител на дулото от първия триножник и го издърпа, псувайки; металът беше нажежен до червено. Мигът, в който се дръпна от триножника, оглушителен грохот изпълни простора и две горили рухнаха от дърветата, едната още жива. Тя се втурна срещу него докато той се мъчеше със заглушителя от картечницата на втория триножник. Късото дуло се извъртя и разстреля горилата от упор; горещата й кръв избликна от разкъсаните й гърди и обля Елиът. Той издърпа и заглушителя на третата картечница и се хвърли на земята.