Оглушителният грохот на трите картечници и облаците изгорял барут оказаха незабавен ефект върху горилите; те се оттеглиха в паническо бягство. Настъпи тишина, макар че стражите изстрелваха лазерни мълнии които караха картечниците върху триножниците да танцуват бясно в търсене на нови цели.
След няколко секунди движението им замря. Джунглата около тях беше притихнала.
Горилите си бяха отишли.
ДЕН 11: ЗИНДЖ
23 Юни, 1979 година
1. Gorilla Elliotensis
Труповете на горилите лежаха проснати на земята, вече вкочанясващи в утринната топлина. Елиът прекара два часа в изследване на животните; и двете бяха самци в разцвета си.
Най-удивителната черта беше равномерният им сив цвят. И двете известни раси горили, планинската във Вирунга и равнинната близо до крайбрежието, бяха черни. Малките често бяха кафяви, с бяла ивица на задницата, но козината им потъмняваше след първите пет години. На дванайсетгодишна възраст зрелите самци вече притежаваха сребриста пътека по гърба и задницата си, символ на половата им зрелост.
С напредването на годините горилите посивяваха по същия начин, както и хората. Зрелите горили първо посивяваха над ушите, като с всяка следваща година сивата им козина се увеличаваше. Възрастните животни в края на двайсетте и началото на трийсетте понякога посивяваха целите, с изключение на ръцете, които оставаха черни.
По зъбите обаче на екземплярите пред себе си Елиът заключи, че те нямаха повече от десет години. Цялата им пигментация изглеждаше по-светла, очите и кожата им също. Кожата на обикновените горили беше черна, а очите тъмнокафяви. При тези обаче пигментацията беше отчетливо сиво, а очите светли жълтокафяви.
Цветът на очите го накара да се замисли особено дълбоко.
След това измери телата. Дължината им от темето до петите беше съответно 139,2 и 141,7 сантиметра. Самците от планинските горили бяха с ръст от 147 до 205 сантиметра, или средно 175 сантиметра — пет фута и осем инча. Тези животни обаче бяха около четири фута и шест фута високи. Определено бяха по-ниски от обикновеното за горили. После ги претегли: 255 и 347 паунда. Планинските горили тежаха между 280 и 450 паунда.
Елиът си записа тридесет допълнителни скелетни индекси за по-нататъшен анализ в Сан Франсиско. Сега вече беше убеден, че е попаднал на нещо съвършено ново. Направи дисекция на главата на първото животно, отделяйки сивата кожа, за да разкрие подлежащите мускули и кост. Интересуваше го сагиталният ръб, костният гребен минаващ по средата на челото по дъгата на черепа до врата. Сагиталният ръб беше особена характерна черта при черепната архитектура на горилите, която не присъстваше при останалите маймуни или хората; именно тя им придаваше този характерен изглед на главите.
Елиът откри, че при тези самци сагиталният ръб беше недоразвит. Общо взето, черепната мускулатура напомняше далеч повече тази на шимпанзетата, отколкото на горилите. Елиът направи допълнителни измервания на моларните хълмчета, на челюстта, костния навес и черепната кутия.
Към обяд заключението му вече беше твърдо:: това беше най-малкото нов вид горила, еквивалентен на планинската и равнинната, а възможно и изцяло нов животински вид.
„С всеки човек, открил нов животински вид, се случва нещо странно“ пише лейди Елизабет Фростман през 1879 година. „Той изведнъж забравя семейството си и приятелите си, всички най-близки и скъпи хора; забравя колегите си, подкрепяли професионалните му усилия; по най-жесток начин забравя родителите и децата си; накратко, всички онези, които са го познавали до момента, в който го е обсебил демонът, наречен Наука, се изпаряват мигновено от главата му.“
Лейди Фростман го изпитва на собствения си гръб, защото пише тези редове току-що след като съпругът й я зарязва след откритието си на норвежкия синкав тетрев през 1978 година. „Напразно“, отбелязва тя, „човек се пита какво толкова голямо значение има фактът, че някой е открил още една нова птица или животно, след като творенията Господни са безброй, а Линей ги оценява на милиони. Такъв въпрос остава без отговор, защото откривателят е стъпал вече на пиедестала на безсмъртните, или поне така си го представя, и той вече не е подвластен на усилията на обикновените около него хора да го отклонят от пътя, който е поел.“