— Седнете, ако обичате — каза Соланж и посочи столовете. Франк и Ани седнаха, а охранителите извадиха пистолетите си и ги насочиха към тях.
— Извинявам се за драматизма — продължи Соланж, — но някои хора се изнервят. Научихме се да сме готови за подобна реакция.
Ани погледна ужасено Франк, после и двамата се вторачиха в оръжията. Соланж побърза да ги успокои:
— О, не се притеснявайте. Ще ви дадем няколко часа да медитирате и да прочистите съзнанието си, преди да ви пъхнем в „Берта“. — Той посочи емайлираната врата, сякаш там имаше скрито съкровище. — Тя е решавала проблемите дори на някои от най-неотстъпчивите. Бих искал да можехме да я използваме при Бергманови.
После отвори вратата. Стаята, в която се намираха, беше толкова чиста, че Франк се изненада, че вътрешността на хладилника или каквото й да беше това, е изключително мръсна. Бе цялата в сажди и прах и нещо като въглени по пода.
Франк се опита да разбере за какво говори Соланж. Какво имаше предвид с „при Бергманови“?
— Това е микровълнова камера — обясни Соланж. — Първо изпарява течността, след това бързо изсушава тъканите. Ще свършите като шепа сажди. — Протегна ръка, потърка стената и след това им показа тъмното лъскаво петно на пръста си. — Ето това е приятелят ви Бен Стърн.
Въпреки че усещаше как наркотикът го приковава към седалката, въпреки че движението през въздуха беше като движение през вода, въпреки че оръжията бяха насочени към него, Франк скочи и се втурна към Соланж.
— Ти си психясал шибаняк!
Соланж се дръпна и го удари с всичка сила. После пак. Ударите му бяха мощни, а Франк бе беззащитен, с вързани зад гърба ръце. Удар в корема го прегъна на две. Охраната го натика обратно на стола.
Соланж се смееше с истинско удоволствие. После спря и поклати глава.
— Дадохме му достатъчно дрога, за да спре бик, а той ми се нахвърля. — Въздъхна. — Много впечатляващо.
— Защо правите това? — попита Ани. Говореше с внимателното артикулиране на човек, прекарал инсулт.
— Казах ти. Това е проблем на изчистването на боклука.
— Не! — каза Ани. — Имам предвид Испанския грип. Ръждата по пшеницата.
Соланж изглеждаше изумен.
— Защото аз съм Първият конник. Не го ли разбра досега?
— За какво говориш? — настойчиво попита Франк.
Соланж го погледна.
— За Апокалипсиса.
И продължи с тон на проповедник:
— „И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори с глас на гръмотевица: дойди и гледай! И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.“
Охраната слушаше с блеснали очи.
— Господ ме изпрати да завладявам, да завладявам и пак да завладявам съществата, които са побеснели, съществата, които рушат своя земен рай.
Франк не можа да се сдържи и викна на охраната:
— Вярвате ли на този дивотия? — След това пак се обърна към Соланж. — Ти си най-лудият шибаняк, за когото съм чувал!
След това започна да се смее. Не можеше да спре. Беше толкова уплашен, че трябваше да направи или това, или да заплаче.
Соланж се вгледа в него и за миг Франк си помисли, че ще го убие на място. Пристъпи към него, но клетъчният му телефон изпищя в джоба му. Звукът беше толкова неочакван и неуместен, че сякаш влезе направо в главата на Франк. Соланж раздразнено извади телефона и нетърпеливо каза:
— Да? Какво има? — Слуша може би цяла минута и по време на тази минута Франк почувства, че е загубил интерес към стаята, към Ани, към него.
Това, кой знае защо, го накара да се чувства странно изоставен. Накрая Соланж се намръщи, изключи телефона и тръгна към вратата, без изобщо да ги погледне. Само каза на охраната:
— Хайде.
— А какво да правим с тях?
Соланж вдигна рамене.
— Те да му мислят.
Тъй като подът беше от чакъл, им трябваше известно време да счупят вазата, която беше доста дебела. Но когато успяха, беше сравнително лесно да срежат въжетата. Бързо обаче установиха, че няма начин да се измъкнат от заключената стая.
Нямаше какво друго да направят, освен да седят прегърнати. Франк каза на Ани, че когато вратата се отвори, ще скочи върху първия, който влезе. На тяхна страна бе изненадата и може би щеше да успее да докопа оръжието на влезлия — нали тук всички ходеха въоръжени.
След това заспаха на пода един до друг.
Ани сънува Стърн и скимтеше в съня си.