Снимката бе скъсана три пъти на половина. След като подреди осемте парченца, Франк видя фотография на малка къща. Може бе не съвсем къща, а строителна барака. Или нещо наподобяващо строителна барака. Каквото и да бе, беше по средата на градска индустриална пустош и беше толкова анонимно, колкото купчина цимент. Можеше да бъде навсякъде. И не можеше да се разбере какво означава то за Соланж (ако, разбира се, означаваше нещо).
Влезе един агент на ФБР. Носеше плик, пълен с пилешки сандвичи и кутийки минерална вода.
— Ако получа показания от вас и приятелката ви — каза той, — можем да придвижим нещата.
— Искате да кажете, че ще можем да си тръгнем?
— Това зависи от Нийл. Но докато не получим показанията ви, не мисля, че нещо може да потръгне бързо.
Затова трябваше да събуди Ани — в края на краищата вече беше следобед — и двамата казаха на човека от Бюрото това, което знаеха. Поне по-голямата част от това, което знаеха. Когато Франк спомена организацията Чосон Сорен, агентът внезапно спря да си взима бележки, въздъхна, прибра писалката си, изправи се и каза, че скоро ще се върне.
Минаха обаче цели два часа преди при тях да дойде масивна, елегантно облечена жена със скъпо куфарче и суров глас.
— Аз съм Джанин Васерман — каза тя и се ръкува с тях. — Помагам на ФБР.
— Много мило от ваша страна — отвърна Франк, — но аз се надявах да видя Глисън. Искаме да си тръгваме.
— О, след малко ще можете да си тръгнете — каза тя. — Докато чакаме обаче, надявам се, че ще ми кажете за севернокорейците.
После с усмивка се настани на едно кресло, тапицирано със зелена кожа.
— Имате ли нещо против да ме осведомите? Обещавам ви, че е за добро.
Франк и Ани се спогледаха и Франк каза:
— Няма много за казване. Мислим, че те финансират Соланж.
— Така ли? Предполагам, че биха могли, но… Защо мислите така?
— Има доклад на митниците за корейски пари, идващи от Япония. Това се връзва. Искам да кажа, че севернокорейците биха…
— Така ли? — попита Васерман. — Не съм сигурна. Имате ли доклада? Бих искала да го видя.
— Не.
Тя се намръщи.
— Значи го нямате? Или…
— Нямаме го — каза Ани.
— Но сте го видели? — предположи Васерман.
Франк поклати отрицателно глава.
Жената вдигна вежди.
— Тогава? Просто не ви разбирам.
— Казаха ни за него — заяви Франк. Жената кръстоса крака и в стаята се разнесе пукот на статично електричество от чорапогащите й.
— Разбирам — каза тя. — Значи е слух.
— Така е.
— Е, добре — отбеляза Васерман. — Някои слухове се оказват верни. Предполагам, че това зависи от източника. За кого говорим?
— Мисля, че източникът е мъртъв — каза Франк. — Специализант в университета на Джорджтаун, казваше се Стърн. Соланж го е убил.
— Окей — отговори Васерман. — Засега е окей. Но… всъщност не разбирам. Защо севернокорейците ще „финансират“ Соланж? Нямат достатъчно чужда валута, за да я пръскат.
— Искате моето мнение ли? — поинтересува се Франк.
— М-м-м-м, да.
Той вдигна рамене.
— Според мен има съвпадение на интереси.
Васерман се намръщи.
— Не виждам как може да стане това. Искам да кажа, че те живеят в различни светове. Какво общо биха могли да имат?
Франк се замисли за малко, но отговори Ани:
— Питате, защото искате да знаете отговора или защото мислите, че ние знаем отговора?
— Ох! — каза Васерман. — Добър въпрос. И аз се чудя.
— Имате ли служебна карта? — попита Ани.
— Не — отвърна едрата жена с нещо като съжаление. — Страхувам се, че нямам.
Франк изпъшка.
— Вижте — каза Васерман и се наведе към тях. — Ето как може да се разберем. Ако искате да излезете оттук тази вечер, опитайте се да сътрудничите.
— „Ако искаме да излезем оттук тази вечер“? Коя по дяволите сте вие? — викна Франк. — И какво изобщо става тук? Арестувани ли сме?
Васерман обмисли отговора си и каза:
— Не. Доколкото знам, вие всъщност не сте „арестувани“. По скоро е нещо като предварителен арест.
— Предварителен арест! — възкликна Ани.
— И какво означава това? — попита Франк.
— Всъщност — каза Васерман и оправи гънките на роклята си, — става въпрос за извънредно положение. Президентът го обяви официално нощес в три часа и седемнайсет минути.
Франк се отпусна на дивана и въздъхна раздразнено.
— Затова ли ни държат тук?
— За това ще трябва да говорите с Нийл. Той е човекът, който води нещата от вътрешната страна.
— Но ние не сме направили нищо лошо — каза Ани и внезапно се просълзи.