— Цялата работа е — каза Глисън: гледаше през мощен бинокъл редицата товарни кораби, чакащи да влязат в пристанището — че знаем какво иска да направи той. Или какво си мисли, че иска да направи. — Спря за малко. — Ако обаче погледнете нещата от другата страна, той знае, че ние знаем. Защо тогава ще го прави? — Подаде бинокъла на Ани, разтърка очи и се прозина.
Слаб вятър развяваше знамето на кърмата на кораба, но иначе беше чудесен ден за „биологичен инцидент“ — влажен, топъл и облачен.
— Ще го направи — каза Франк, — защото е мегаломаниак. Такива като него не са гъвкави.
Глисън кимна.
— И аз мисля така. Мисля, че иска да докаже, че може да го направи.
Ани не бе толкова сигурна.
— А ако премине към план Б?
Глисън не я разбра.
— Какъв план Б?
Ани поклати глава.
— Не знам. Обзалагам се обаче, че има такъв. Правил е опити в Калифорния, Уисконсин и на други места, но винаги е използвал все същия архивен грип.
— Това какво ти говори? — поинтересува се Глисън.
— Че е пробвал методите на разпръскване, а не самия вирус.
Глисън за момент изглеждаше загрижен, но това бързо отмина.
— Добре де, но ние сме го изпреварили. През петдесетте години правихме собствени опити. Мога да ви кажа какви бяха резултатите от тях — ако искате максимално заразяване, имате три варианта. Кораб, самолет или метро.
— Значи сте покрили и трите, така ли? — попита Франк.
Агентът на ФБР кимна.
— Да, покрити са.
Франк го изгледа скептично.
— ФАУКС ни дава всички права — каза Глисън.
— Какво е ФАУКС? — попита Ани.
— Федерална агенция за управление в критични ситуации — отговори й Франк.
— Затворихме за малки самолети въздушните коридори към Ню Йорк и Вашингтон. Същото е и с реките. Няма да видите никакви моторници по Хъдзън и Ийст Ривър или пък по Потомак. Не и докато това не приключи, а може би и никога.
— А големите кораби? — попита Ани и посочи към редицата пред пристанището.
— Няма да влязат в пристанището, докато не бъдат претърсени и не сме поставили екип на борда им.
— А метрото? — попита Франк.
— Във всеки влак има наши хора.
— А ако е кола? — попита Ани. — Или камион? А ако са микрокапсулирали вируса? Той би могъл да излезе през ауспуха. И никой няма да забележи нищо.
— Господи — възкликна Франк. — Ама ти си била опасна!
— Не мисля — реши Глисън. — Не може да се получи необходимото разпространение. Не и с кола. Трябва моторница или самолет. Нещо, което обикаля из целия район. Системата на метрото върши работа.
— А водоснабдяването? — попита Франк.
Глисън поклати глава.
— Пускането на нещо във водоснабдителната мрежа е мит. Не можете да получите нужното разпръскване. Освен това ми казаха, че човек не може да се зарази, ако пие вода. Това е вирус на дихателната система.
— Не разбирам — каза Франк. — Защо мислите, че можете да се оправите с всичко това, без никой да разбере? Искам да кажа, че дори само пилотите…
— Те, разбира се, ще разберат. И други ще разберат. Може би всички. Но нищо от това няма да се появи в печата.
— Защо?
— Защото всички медии в страната получиха факс или телефонно обаждане.
— Значи вече имаме цензура?
— Не повече, отколкото по времето на операция „Пустинна буря“. Във всеки случай само това е, и то е временно. Ще можеш да си четеш резултатите от боксовите мачове.
Като видя, че Франк се намръщи, агентът на ФБР добави:
— Виж, живеем в двадесети век. Което е другият начин да се каже, че живеем в препълнен театър. Ако хората се паникьосат и започнат да тичат и да крещят: „Пожар!“…
— А ако има пожар? — попита Франк.
— Ще се справим — отговори Глисън.
— Добре — каза Франк. — Тогава — справете се. Ние за какво сме ви? Искам да кажа, че след като не мога да публикувам материала…
— Не е толкова просто — отвърна Глисън.
— И защо?
— Заради Интернет — предположи с печален глас Ани.
Глисън наклони глава и наполовина в съгласие, наполовина в поклон каза:
— Това е голям проблем.
Франк гледаше как една чайка кацна на картечницата на кърмата. После попита:
— И сега какво? Колко дълго трябва да останем тук?
— Зависи от Соланж — отвърна Глисън.
30.
Стейтън Айлънд
Сузана не бе свикнала да кара камиони, но караваната бе сравнително лесна. Имаше автоматични скорости и страхотна видимост. Това беше важно, защото след боксовия мач имаше проблеми с очите. Зад тъмните очила във формата на сърце, които бе сложила, дясното й око беше почти напълно затворено, а лявото беше пълно с кръв и с него виждаше размазано. Докторът каза, че всичко щяло да се оправи, но не веднага.