— Мога ли да видя някакъв документ?
— Разбира се — отговори Сузана и порови в чантата си, докато не откри портмонето. Извади от него шофьорската си книжка и я подаде на полицая. Той я погледна и й я върна.
— Имате ли нещо против да погледна отзад?
Сузана поклати глава.
— Не, разбира се.
Следеше го в огледалото, докато той минаваше покрай караваната. Като стигна отзад, изчезна от погледа й и малко след това тя чу скърцането на алуминиевата врата. На кръстовището имаше още десетина полицаи и всички изглеждаха напрегнати. Но след като вратата се затвори, се отпуснаха.
Полицаят се върна и каза:
— Не знаехме, че от ферибота ще слязат коли.
Сузана беззащитно разпери ръце.
— Казаха, че мога да си тръгвам. И аз се качих в караваната. Защо, не може ли?
Полицаят се засмя.
— Може, разбира се. Просто другите са пеша. — След това като че ли се притесни. — Съпругът ви на ферибота ли е?
Сузана поклати глава.
— Не. Трябваше да се видим с него на паркинга.
— Добре. Но трябва да дадете показания. Ще завиете наляво по Бридж Стрийт и ще карате по нея, докато стигнете до парка. Там, до паметника, има палатка за бърза помощ. Няма как да я пропуснете. Кажете на дежурния защо сте отишли — кажете му, че сте слезли от ферибота. Иначе ще ви глобим.
Сузана бързо кимна. Сърцето й блъскаше като кълвач на сухо дърво.
Франк и Ани стояха зад полицейския кордон на „Уайтхол“ и „Пърл“ и гледаха към ферибота. Видяха как караваната се приближи и как полицаят говори с шофьора, а след това заобиколи колата и погледна вътре.
Ани стисна Франк за ръката.
— Какво има — попита той малко разсеяно.
— Прилича на тази, в която ме вкараха.
Отначало Франк не можа да схване какво има предвид, но след това се сети. Тя говореше за караваната, с която я бяха отвлекли.
— Да — каза той. — Във всеки случай поне размерите са същите.
— Нямам предвид това — настоя Ани. — Искам да кажа, че наистина е като тази, в която бях.
Той усети настойчивостта в гласа й и се обърна.
— Какво имаш предвид?
— Този югозападен мотив — и онази имаше същия.
Франк погледна към караваната, която полицаят вече бе пропуснал през кръстовището. Искаше да види лицето на шофьора, но беше от другата страна на улицата.
Ани обаче беше права за „мотива“. Отстрани на караваната беше нарисувана танцьорка на фламенко или нещо от този род. Държеше пред лицето си ветрило и по очите й личеше, че се смее. Караваната мина покрай тях и той видя, че е с нюйоркски регистрационни номера. Ако се замислиш — нещо не се връзваше с емблемата. Ако колата бе от Ню Йорк, би трябвало да има изрисувани небостъргачи. Или пък голяма ябълка — символа на града — или нещо подобно. Не и „сеньорита“ обаче. Той инстинктивно тръгна към караваната, след това затича и задърпа Ани след себе си. Колата даде ляв мигач, но не зави. Когато стигна до Бридж Стрийт, увеличи скоростта и продължи напред.
— Стой! — извика един полицай и размаха ръце.
Внезапно на Франк му просветна. Не знаеше защо, но разбра, че трябва да настигне караваната.
— Това е Испанската дама! Нарисувана е „сеньорита“, но…
— Разбрах — кратко му отвърна Ани. Опитваше се да не изостава.
Стигнаха до ъгъла и Франк се огледа за такси. Нямаше. Видя една черна лимузина, чакаща пред някакъв ресторант на Стоун Стрийт. Шофьорът й се бе подпрял на предната броня и четеше вестник. Франк мина покрай колата и като видя ключовете на таблото, каза на Ани да седне на задната седалка и да заключи вратата.
— Но…
— Направи го — каза той и тя се подчини, макар и с неохота. Вратата се хлопна.
— Ей! — възкликна изненадано шофьорът. — Ей, госпожо, какво правите? — Раздразнено се смъкна от бронята и отиде до вратата точно в момента, в който Ани я заключваше.
— Слезте! — развика се той и зачука по прозореца.
— Момент — каза Франк, заобиколи откъм шофьорската врата и я отвори. — Аз ще се оправя с нея.
Качи се, затвори вратата и завъртя ключа в стартера. Лимузината запали със силно бръмчене и шофьорът извика нещо. Колата потегли. Франк виждаше в огледалото как шофьорът тича зад колата и крещи за полиция. След това завиха зад ъгъла и той изчезна.
Всичко това отне по-малко от минута, но въпреки това въпрос на късмет беше, че видяха караваната. Може би шофьорът й се бе объркал в многобройните улички около Световния търговски център или просто колата беше бавна. След по-малко от минута я засякоха на една пресечка отпред да се движи по „Фултън“ към „Рузвелт“.
Светофарите пречеха, защото светваха червено точно когато Франк стигаше до пресечките, но това нямаше значение. Би се зарадвал да види светлини на полицейска кола, но естествено наблизо нямаше никакъв полицай.