— Там е бил, когато са слезли от ферибота — поясни очевидното Франк.
— Кой е шофьорът? — попита Ани.
— Помниш ли онази мръсница, която твърдеше, че съм си оставил фаровете включени?
— Сериозно?
Франк кимна.
— Да. Кърми бебето си.
— Но… къде е Соланж? Какво ще прави?
— Същото, което се опита да направи и на ферибота.
— Как обаче? Как би могъл?
— Не знам — каза Франк и се огледа. Бяха в някакъв запуснат градски район. До тях имаше полуизгоряла сграда. Няколко високи здания, постройки, облицовани с червени тухли и изрисувани с графити. Жилищни блокове с апартаменти под наем, празен паркинг… а на всеки стотина метра от шахтите по улицата се издигаха струйки пара.
Пара!
— Къде се разболяха студентите? — попита Франк.
— Кои студенти?
— Когато правиха опитите за разпръскване.
— В Медисън. В университета в Уисконсин. Защо?
— Защото изобщо не успяхме да разберем методите, които използват.
— Определено някъде са използвали кораб. А също и самолет.
Франк недоверчиво поклати глава.
— В Медисън обаче — защо са се разболели само студентите?
— Не са само студентите — поправи го Ани. — И преподавателите също.
— Но всичко е било ограничено в студентското градче, нали?
Ани кимна.
— И как става така?
— Нямам представа — каза тя.
— Мисля, че вече знам. Знам начина, който са използвали.
— И какъв е?
Франк посочи парата, която се извиваше над близката шахта.
— Пара? — попита тя недоверчиво.
— Точно така — отвърна Франк. — Болниците и университетите я използват не само за отопление, но и за климатиците. В градовете също се използва. Половината, дори може би повече от сградите в този град се отопляват с пара.
— Но… нали това е затворена система — възрази Ани. — Парата не влиза във вентилационната система на сградите. Само загрява радиаторите…
— Тя се просмуква навсякъде — настоя Франк. — Не в сградите, а по пътя към сградите. Изпуска се през шахти на всеки ъгъл по улиците на града. Огледай се!
Тя го направи. Навсякъде наоколо имаше мънички струйки пара.
— Откъде знаеш всичко това, Франк?
— Баща ми работеше в топлоцентрала. В Керуик. През ваканциите му помагах.
— Но… — Ани го погледна объркано. — Как Соланж може да вкара вируса в тръбите?
— В централата има едно място, където добавят химикали за деминерализиране и премахване на котления камък. Те влизат директно в цялата система.
— Тези централи не се ли охраняват?
— Сигурно. — Внезапно го обхванаха съмнения. — Но това е само на теория. Поне аз не виждам никаква топлоцентрала наоколо. А ти да виждаш?
Огледаха се. Нямаше нищо подобно. Само изоставени сгради.
Ани посочи караваната.
— А тя какво казва?
— „Да ти го начукам“ — отговори той и като видя смаяния й поглед, добави: — Просто цитирам. Не беше предложение.
Отново огледа района. Къде можеше да е Соланж? Знаеше, че е наблизо. Нямаше как да е иначе.
Не се виждаше обаче нищо. Само някакви кръчми, празен паркинг, затворен с вериги, запуснати жилищни блокове. Витрина на църковен магазин, комплекс в строеж, облицован с червени тухли — стъклата бяха изцапани с мръсотия. Деца, скачащи на въже.
Кошчето за боклук на Соланж! Една от сградите беше същата Като на скъсаната снимка, която бе извадил от кошчето за боклук.
— Той е тук — каза Франк и посочи.
Ани го погледна недоверчиво.
— Откъде знаеш?
Франк не й отговори, а викна:
— Само наглеждай Майка Тереза!
И затича.
Сградата имаше вид на куб, построен от сгурия и поставен върху стъклен килим в центъра на празния паркинг. Франк тръгна покрай оградата — все някъде трябваше да има вход. Намери го и влезе.
Приближи се до самата сграда, сякаш вървеше през минно поле и очакваше всеки момент да бъде прострелян. Не се случи обаче нищо. На земята бе захвърлен счупен катинар, а вратата бе отворена. Той влезе и видя, че сградата е празна.
Сега поне знаеше къде е и знаеше какво представлява тази сграда. Това беше „разпределителна станция“ — неотоплявана сграда, от която започваше вертикална шахта със стълби, по които службите за поддръжка влизаха в подземната градска мрежа. Въпреки че не се виждаше, това беше внушителен лабиринт от катакомби и тунели, ниши, комини и канали, които даваха достъп до всички видове линии за снабдяване — електричество и газ, вода и пара, кабел и телефон. Франк знаеше това, защото всички системи за пренасяне на пара бяха изградени повече или по-малко по един и същ начин. Освен това един от техниците в топлоцентралата в Керуик беше работил в Ню Йорк и не спираше да говори за това — колко огромна и сложна била системата в този град. Сякаш още чуваше гласа му: „В Ню Йорк…“ Входът към шахтата се намираше под метална плоча на пода. Франк я отмести и заслиза надолу.