Франк го изгледа скептично.
— Знам какво си мислите, но можете да го прочетете. Конституцията дава възможност да се обяви извънредно положение. Искате ли да ви прочета конституцията?
— Не — каза Франк. — Няма нужда.
— Забавното е, че имаме много такива случаи. Иран, Ирак, Ангола, Либия — всичко това е „извънредно положение“. По дяволите, Рузвелт обяви извънредно положение, което продължи четиридесет и три години — не се майтапя! От трийсет и трета до седемдесет и шеста. Така че никой не обръща много внимание на това освен някои като вас… и тогава тези някои си имат проблеми. — Фич въздъхна. — Как сте?
— Добре съм.
— Във всеки случай — продължи Фич — навсякъде е същото. Във всяка страна има уговорка за тези неща. Във Франция го наричат „обсадно положение“. В Англия…
— Какво искате да кажете?
— Само едно — че ако се опитате да продадете тази история, ще си имате много неприятности. Никой няма да повярва, а дори и да ви повярват, няма да я публикуват. Гарантирам ви.
Франк го изгледа.
— Вие какво сте — редактор в „Рийдърс Дайджест“ ли?
— Много смешно — каза Фич. След това усмивката му изчезна. — Знам какво мислите. Смятате, че не можем да ви спрем…
— Да бе. — Франк сви устни. — Дойде ли времето да ми кажете, че ще ме убиете?
Фич изглеждаше смаян.
— Разбира се, че не. Вие сте американски гражданин.
— Тогава какво?
— Просто ви казвам, че не можете да го докажете.
— Глупости — каза Франк. — На ферибота има убити.
Фич поклати глава.
— Просто някакви откачени са се опитали да отвлекат ферибота. И какво от това?
— Аз бях прострелян! Соланж…
— Когато сте били прострелян, той вече е бил задържан.
Франк го погледна недоумяващо.
— Непрекъснато стават такива неща — каза Фич. — Били сте в Харлем, за Бога. — Той се усмихна и извади изрезка от вестник от куфарчето си. — Отпреди една седмица е, но си мислех, че може да искате да го видите…
23 май (Ню Йорк) — Репортерът на „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли е бил прострелян миналата нощ в Харлем. Очевидно е станал жертва на грабеж.
Намиращият се в безплатна отпуска репортер от отдел „Вътрешна информация“ на „Поуст“ е в критично състояние в Презвитерианската болница на Колумбия. Говорител на полицията заяви, че няма заподозрени за грабежа.
Франк вдигна поглед от изрезката.
— Жестоко!
Фич се усмихна благо.
— Много ни бива в това, когато се налага. — След това отново стана сериозен. — Проблемът, е — от наша гледна точка, — че Северна Корея е психясала държава. Като доктора от „Мълчанието на агнетата“. Седи отчаяна — вятърът духа — и няма какво да губи. Ако решат да превземат Япония с антракс или едра шарка, могат да го направят на секундата. Ще използват метеорологични балони или просто хората си, които живеят в Токио. А ние имаме няколко батальона, които се намират на лошо място — точно под демилитаризираната зона. Въпросът е, че не искаме да ги отпишем, разбирате ли?
— Разбирам — каза Франк.
— От ваша гледна точка положението не е по-добро. Нямате проба от вируса, нямате нищо. Нямате и свидетели. Ако започнете да дрънкате за мъртвите норвежци и Испанския грип, няма да стигнете доникъде, освен ако ние не решим да ви пъхнем някъде. Което, разбира се, можем да направим.
— А Ани?
— Какво Ани?
— Тя е свидетел.
Фич се плесна по челото.
— О, да! — Видяла е всичко, нали? Значи, ако пуснете материала по Интернет или го публикувате в чужбина, ще имате свидетел. Не бях помислил за това! Освен, че… сега си спомних — тя подписа споразумение за запазване на държавна тайна! Значи пак не можете да направите нищо. Знаете ли какво ще ви кажа — ако я включите в материала, сигурен съм, че Нийл Глисън ще я изпрати някъде. Отвъд времето и пространството.
За вълка говорим, а той в кошарата. Ани влезе тридесет секунди след като Фич си тръгна. Беше бясна.
— С дни чакам отвън — оплака се тя, — а този генерал идва и… влиза.
— Не е генерал. Полковник е.
— Не мисля, че даже е и полковник. Когато го видях за последен път, беше агент на ЦРУ.
— Знам. Бил е на самолета от Хамерфест.
Тя го целуна нежно и седна на ръба на леглото. В стаята вече имаше телефон, а Ани му донесе и вестник.
7 юни (Хавана) — Две седмици след пристигането си в Куба осем американски сектанти се борят срещу екстрадирането им по обвинения в отвличане и убийство, свързани с шумното похищение на ферибот миналия месец близо до Стейтън Айлънд.
В интервю за агенция Франс Прес говорителката на арестуваните членове на Храма на Светлината Белинда Бъртън каза, че тя и групата й са избягали в Куба, за да се спасят от „преследване по религиозни причини“.