— Защото — с широка усмивка го прекъсна Вуурис — това е грип, за Бога! Всеки може да го хване. Това не е ебола. Това не е ку-треска! Защо корейците ще си играят с някакъв си грип, когато има — какво? Антракс! Зарин! Има милиони по-опасни неща.
Епщайн и Каралекис се спогледаха. След това Епщайн се обърна към Вуурис:
— Мисля, че не разбирате. Смъртността при Испанския грип е…
— Знам какво искате да кажете — скептично възрази Вуурис. — Той е чудовище. Но не е отровен. Не може да се използва, за да нападнеш армия.
— Това е вярно — отвърна Каралекис. — Не може. Но ако намерението е да омаломощиш врага, да нападаш системно цивилното население — тогава Испанската дама е много подходящ инструмент.
— Миналата седмица преглеждах статистиката — намеси се Епщайн. — В Ню Йорк има петдесет и шест болници, които приемат спешни случаи — това са осем хиляди легла. Осем хиляди! И още нещо — има и две болници на колела — две, — всяка от които може да поеме — колко? Може би трима души на час. — Замълча за малко. — Една биологична атака срещу Ню Йорк или който и да било град би била… неспасяема.
— Другият проблем с грипа е, че той се самовъзпроизвежда — продължи Каралекис. — Започне ли, става нещо като верижна реакция — размножава се все повече и повече. Нещо като ядрен реактор. От друга гледна точка, това е по-скоро като неутронна бомба, защото не поврежда инфраструктурата на врага. Убива хората, но оставя сградите невредими.
— Колко смъртоносно е това нещо? — изръмжа Вуурис.
— Какво да ви кажа — отговори Каралекис. — Ако имате подходящия щам… Теоретично можете да разпалите биологичен пожар, който би унищожил всички хора на планетата, освен ако не са имунизирани.
— Разбрах — отговори Вуурис. — Но ние не говорим „теоретично“. Говорим за този щам в Северна Корея. Питам колко е смъртоносен?
— Добре, да го кажа по-друг начин — каза Каралекис. — През есента на 1918 година Испанският грип уби повече от половин милион американци. Това е повече, отколкото умряха в двете световни войни, Корея и Виетнам, взети заедно. И това само за четири месеца!
— А какво ще кажете за чумата? — попита Фич. — Трябва да е още по-лошо.
— Може би — отвърна Каралекис. — На чумата обаче са й трябвали двадесет години да свърши тази работа. Испанският грип е убил двадесет или тридесет милиона само за година.
— Господи! — прошепна Фич.
Епщайн се обърна към Вуурис.
— Споменахте ебола. Това наистина е ужасен микроб, но е… стабилен. Истината е, че е много трудно да бъде прихванат.
— Толкова трудно, колкото и СПИН — добави Каралекис.
— Трябва да има обмяна на телесни течности — нямам предвид кихане — продължи Епщайн, — но грипът… Точно както казахте, всеки го прихваща.
— На всичко отгоре не е стабилен — допълни Каралекис. — Нямаме ваксина за грипа, който ще дойде следващата година…
— Мога да кажа също — вмъкна Епщайн, — че нямаме ваксина и за грипа от миналата година. Простата истина е, че Испанската дама е била най-смъртоносното заболяване в цялата човешка история.
— При това в естествената си форма — каза Каралекис.
— Какво имате предвид под „естествена форма“? — попита Фич.
— Просто догадка. Ако корейците са започнали да си играят с мутациите, променяйки гените… те биха могли да създадат чудовищен вирус с още по-големи смъртоносни качества.
— Чудовищен вирус! — възкликна Вуурис.
— Той говори за генно инженерство — създаване на чудовище, след като един вирус се свърже с друг — поясни Епщайн.
— Да, но не е ли необходима много усъвършенствана лаборатория, за да се създаде нещо такова? — попита Вуурис.
Епщайн поклати глава:
— „Генентех“ изпраща лабораторни комплекти в училищата. Пък и можете да си ги купите навсякъде за 40 долара.
Известно време никой не каза нищо.
— Значи сме затънали до гуша в лайна! — каза накрая Фич.
— Дилетантски казано — отговори Епщайн. — Но да, това е напълно възможно.
Джанин Васерман стана, отиде до картата на Северна Корея, която висеше на стената, и я загледа.
— Има два проблема — каза Васерман. — Първият е да се открие мястото на инцидента.
— Военното разузнаване може да помогне — каза Фич.
— Сигурен съм, че можем да направим няколко полета — каза Вуурис. — Поне с U–2.
— И с ЕШЕЛОН — добави Фич.
— Какво означава ЕШЕЛОН? — попита Епщайн.
Фич се ядоса на грешката, която бе допуснал пред външен човек, но каза:
— Това е… секретна програма. Не трябваше да я споменавам.
На практика програмата ЕШЕЛОН беше една от най-тайните операции на разузнавателната общност, която осигуряваше електронно подслушване по целия свят. Чрез свързване на сателитите и „подслушвателните центрове“ към серия мощни паралелни компютри, разузнаването на САЩ и на неговите съюзници бе в състояние да прихване и декодира буквално всяка електронна връзка в света — в реално време, още докато се излъчва. След това, намирайки ключовите думи, същата програма идентифицираше и отделяше онези части от информацията, които представляваха интерес.