— Е, какви думи можем да използваме? — попита Вуурис, готов да ги запише.
Фич вдигна рамене.
— Няма какво да използваме. „Грип“ няма да ни докара доникъде…
— Да, но… „грип“ и „Северна Корея“ или „грип“ и „Таси-ко“… Практически всичко свързано с Таси-ко би могло да е интересно.
— Да, може да свърши работа — съгласи се Фич.
— Дори и да открием лабораторията — каза Вуурис, — какво можем да направим? Имам предвид, че е в Северна Корея.
— Ако стигнем дотам, става вече дипломатически проблем — отвърна Фич. — Държавният департамент ще се оправя.
— А ваксината? — попита Васерман. — Колко време ще е необходимо, за да се изработи?
— Шест месеца — отговори Епщайн. — Минимум.
— Не може ли да се приготви и по-бързо, ако се наложи?
Епщайн погледна Каралекис, който вдигна вежди и каза:
— Ако изобщо можем да я направим, може да съкратим срока с един месец. Във всеки случай обаче това е само хипотетично. Не може да се направи ваксина, без да имаш вируса и…
Каралекис довърши изречението му:
— Ние не разполагаме с вируса.
Васерман стисна Каралекис за рамото толкова силно, че той изръмжа:
— Е, добре — прошепна тя, — това е вторият проблем. Мисля, че трябва да го намерим.
Ако този вирус можеше да бъде открит, помисли си Каралекис, най-вероятното място за това бе сградата без прозорци, наречена Медицински военен център „Уолтър Рийд“ в Бетесда, Мериленд. Там беше Националното хранилище за тъкани или както го наричаха таблоидите — „Библиотеката на смъртта“. Построена като склад, тя бе натъпкана с метални рафтове, запълнени до краен предел с картонени кутии. Във всяка от кутиите имаше парчета от човешка тъкан, отначало потопени във формалдехид, а след това изолирани в малки блокчета парафин. Като цяло в тази сграда се съхраняваха повече от 2,5 милиона парчета човешка плът, в голямата си част принадлежаща на войници, загинали във войните.
Каралекис смяташе, че все в някое парафиново блокче могат да бъдат открити следи от вируса. Най-вероятното място бяха тъканите от белите дробове. С дебелина на хартийка, те принадлежаха на войници, умрели през есента на 1918 г. от дихателни заболявания. Дори и там обаче вероятността да се намери подходяща проба бе нищожна. Тъй като вирусът на грипа започва да се разлага в рамките на 24 часа от смъртта на носителя, най-вероятното бе, че дори и да бъде открит, може да се окаже безполезен за изготвянето на ваксина.
Все пак трябваше да опитат. Подкрепен от Правилника за разследване с национално значение, Каралекис започна изнурително проучване, което можеше да отнеме години. Това беше всичко, което можеше да направи. Почти не вярваше, че самолетите U–2 могат да открият нещо, защото биологичните лаборатории лесно можеха да бъдат прикрити. Програмата ЕШЕЛОН, от друга страна, колкото и огромна да беше, имаше ефективност само когато противникът не се пази. Ако севернокорейските съобщения не бяха споменали думата Таси-ко, програмата щеше да остане празна, а ЦРУ щеше да бъде прецакано.
А може и да не станеше така.
През един светъл февруарски следобед, докато седеше на бюрото си в Отдела за наука и технология, Каралекис бе стреснат от внезапното появяване на Фич.
— Мисля, че Епщайн е решил проблема — каза Каралекис.
— Така ли? — скептично попита Каралекис.
— Да, така! — потвърди Фич, седна на креслото и подхвърли една папка на бюрото.
Лекарят я погледна недоверчиво.
— Какво е това?
— Велико предложение — отговори Фич. — И доста старо. Епщайн ми го спомена и аз намерих копие в архивите.
Каралекис погледна титулната страница:
Изследване на А/Копървик/10/18
Предложено от
д-р Бентън Киклайтър, Д.М.Н.(НЗИ)
д-р Ани Адеър (Джорджтаунски университет)
— А-Копървик, десет-осемнадесет — каза той. — Какво е това, по дяволите?
Фич се ухили.
— Приятелю, това е Голямото блаженство.
— Сериозно?
— Съвсем — каза Фич. — Както и да го наричаш, Испанският грип си е Испански грип.
Каралекис се намръщи.
— Не разбирам.
— Виж, това е предложение за субсидия, отхвърлено предложение, от доктор в Националния здравен институт. Казва се Киклайтър. Има и още някаква, Адеър. Оказва се, че те искат да изкопаят някакви мъртви норвежки миньори. Те се намират в гробище някъде на майната си в Арктика.