Доктор К се засмя.
— А миньорите? И те не са си били на мястото, така ли?
— И те също — каза тя и поклати отрицателно глава, когато непохватният сервитьор се доближи до нея, за да й поднесе черен дроб с лук. — Не съм гладна, благодаря.
— Трябва да ви е жал за миньорите — обади се един от физиците. — Искам да кажа — те не са били изследователи. За тях не е имало слава. Те са били миньори. Което значи, че са прекарвали по цял ден в една дупка и когато са излизали от нея, са се оказвали тук.
Капитанът кимна. После извади бутилка испанско шампанско в чест на пристигането им на Еджеоя, отвори я и започна да им налива.
— Това място е Ад — заяви безизразно.
Мускулестият като щангист физик Брайън, който служеше и като пилот на хеликоптера, се засмя.
— Не съм много сигурен. Малко е студено за Ада.
Капитанът поклати глава.
— Това е точната температура.
— Защо смятате така?
— Данте — каза Ани.
Всички я погледнаха. Капитанът се усмихна и й кимна одобрително.
Брайън се намръщи.
— Не разбирам.
— Младата дама е права — каза капитанът. — Данте е специалистът по Ада.
— О, разбрах — каза Брайън.
Марк, който сутринта бе предупредил Ани за премръзването, се включи в разговора:
— Мислех, че е Милтън.
Капитанът поклати глава:
— Не. Милтън е специалист по дявола. По Ада специалист е Данте.
— И каква е разликата? — попита Брайън.
— Просто е, но може би младата дама ще го обясни по-добре.
Ани се почувства в клопка, но нямаше какво да направи — беше си отворила голямата уста и сега трябваше да излезе на сцената.
— В деветия кръг на Ада, където е най-лошото място, има леден дворец. Не огън, а обратното — място, където винаги е студено. Като тук. Моят учител по класическа литература — продължи тя, усещаше как кръвта нахлува в лицето й — смяташе, че представата, че Адът е студен, е много стара… остатък от Ледниковата епоха, когато огънят е означавал живот, а смъртта е идвала от студа.
— Идвам до Шпицберген три-четири пъти годишно, макар и да не бях идвал чак до Еджеоя — каза капитанът, докато си наливаше шампанско. — Всеки път си мисля, че нямаме работа тук. Това не е място за хора. За нищо не е.
— Нека се надяваме, че НОАА няма да разбере това — засмя се Марк. — Иначе всички ще останем без работа.
— Да ви кажа право — продължи капитанът, — когато усетя това чувство, направо настръхвам.
— Защо, капитане? — Доктор К изглеждаше искрено заинтересуван.
— Защото то е като тревога, която нахлува в кръвта ми. Сякаш лед или вода ще смачка кораба. Усещам го още по-силно, когато стигнем до поселенията.
— Господи, капитане, може би не сте подходящият човек за този вид работа — пошегува се Брайън и хвърли поглед към Ани. — Може би трябва да сте на кораб на любовта или нещо подобно.
Капитанът за момент го погледна стреснато, след това лицето му отново стана строго.
— Това е трудно място. Вашите миньори са го разбрали.
— Да, разбрали са го — каза Киклайтър. — Но не Арктика ги е убила, а патогенът. Би ги убил без значение къде точно се намират. Биха умрели и в Париж, и в Осло, навсякъде. На много хора се е случило.
Марк се обърна към доктор К.
— Говорите за Испанския грип, нали? Прапрадядо ми е умрял от него. И един от братята му. Баба ми казва, че нищо не можело да им помогне.
— Дори не са знаели какво е — каза Ани. — Не са могли да го видят под микроскоп. А и да бяха могли…
— Щяха да имат по-добър шанс, ако лъв ги бе сграбчил за гърлата, отколкото с това нещо в дробовете — опита се да поясни Киклайтър.
Брайън се отпусна на стола си.
— Ох! Лъвове, тигри, мечки — какво ли още ни чака!
Марк се захили, а Ани се изчерви. Професорът примигна, сякаш бе загубил нишката на разговора. После и той се усмихна и каза:
— Така е.
„Те се будалкат с него“ — помисли Ани. А значи се будалкаха и с нея. Не че това правеше впечатление на доктор К. Професорът бе имунизиран срещу подигравки. За да запази достойнството си, той наистина не се интересуваше какво точно мислят другите хора. Сега, след като приключи с вечерята, той сгъна салфетката си, отдръпна стола, изправи се, кимна на капитана и каза:
— Е… утре ни очаква тежък ден.
Бе стигнал почти до вратата, когато спря, обърна се и бръкна в джоба на сакото си.
— Почти бях забравил. Това пристигна вчера. — Извади някакво листче от джоба си и го подаде на Ани. — Сигурно заради бурята — добави и с леко махване на ръка излезе.
Ани разгъна листчето и прочете:
ЗАСЕДНАХ АРХАНГЕЛСК.
СРЕЩА ХАМЕРФЕСТ.
— Укротителят на лъвовете трябва да си почине — каза Брайън.