Голяма зелена светкавица пресече безлунното небе и ездачът на бледозеления кон с безшумните копита спря край тях.
— Навреме идваш.
— Винаги идвам навреме! — засмя се той — звук на коса, под която лягат житни класове.
Корабът от Земята се приземи в равнината. Селяните го гледаха в полуда.
Кого ли, какво ли беше довел тук? Защо ли трябваше да точат косите си?
Четиримата конници чакаха на хълма.