Конят — най-благородното и най-прекрасно от всички животни и без съмнение най-добрият другар на човека — споделя тези пасбища с най-свирепите зверове.
Тук, независим от човешките прищевки, без да знае какво е юзда, седло или товар, той броди свободен, отдал се на своята дива природа.
Но даже тук — в неговото любимо убежище — не го оставят на мира. Човекът си позволява да го преследва и опитомява. По тези места Морис — ловецът на мустанги, го преследва, улавя и покорява.
На брега на Аламо, един от най-пенестите потоци, които се вливат в Рио де Нуесес, се намираше скромно, но живописно жилище, като всички други в Тексас.
Стените му бяха направени от разцепени стебла на юка, забити едно до друго в земята, а за покрив му служеха дългите щитовидни листа на същото гигантско растение.
Процепите между вертикалните стебла не бяха замазани с глина, както обикновено се замазани колибите в Западен Тексас, а бяха покрити с конски кожи, прикрепени не с гвоздеи, а с острите бодли, с които завършват листата на растението „пита“.
По склоновете от двете страни на потока, зад които лежеше равнината, имаше изобилен материал, послужил за построяване на колибата: дървото юка, столетници и други неплодоносни растения. Щедрата долина долу беше покрита с големи дървета: червени черници, дъбове и орехи, които образуваха гора, дълга няколко мили. Всъщност лесът покриваше цялата низина; върховете на дърветата едва се изравняваха със скалистото било на склона.
Но гората не беше навсякъде; край потока имаше и незалесени места — поляни или ливади, покрити със сочната трева, известна между мексиканците с името „грама“.
На една от тези поляни, извита като полукръг, се намираше описаното по-горе примитивно жилище. Потокът образуваше правата страна на полукръга, а по кривата бяха наредени дървета, чиито дънери приличаха на колони, които подържат покрива на някакъв горски колизей.
Местоположението на постройката бе сякаш нарочно избрано. Колибата се криеше в сянката на дърветата. Можеше да я види само човек, който минава край потока, и то ако е с лице към нея. Нейната проста направа и червеникавокафяв цвят я правеха още по-незабележима.
Къщата бе обикновена колиба, колкото голяма палатка. Като изключим тесния глинен комин, издигнат до едната й стена, тя имаше само един отвор — вратата.
Тази врата представляваше дървена рамка с опъната на нея конска кожа. Закачена бе с помощта на ремъци, изрязани от същата кожа.
Зад къщата, върху пет-шест стебла се издигаше навес, покрит с листа от юка и ограден с прътове, завързани напречно между съседните дървета.
Между колибата и склона се простираше още по-голямо оградено място, което заемаше около един акър31 от гората. Торфът, нашарен с многобройни отпечатъци от конски копита и на места силно утъпкан, показваше, че мястото е корал-конюшня за диви коне.
Това личеше още по-ясно и от десетината коне, чиито диви изплашени очи и неспокойни движения показваха, че са уловени наскоро и мъчно понасят затворничеството в сенчестия корал.
Вътре колибата беше доста спретната и удобна. Стените представляваха красива гледка. Те бяха покрити с конски кожи, обърнати с лице навън. Кожите — гладки и лъскави — бяха различни по цвят, черни, червеникави, снежнобели, кафяви и пъстри — приятно разнообразие за окото. Личеше, че при подреждането им е проявен вкус.
Мебелировката беше оскъдна: нещо като походно легло, направено от конска кожа, опъната на дървена рамка, няколко стола, направени по същия начин, и една груба маса, скована от дъски от юка. В един от отдалечените ъгли на стаята се виждаше нещо като легло или „постеля“ от неизбежната мустангова кожа.
Най-неочакваното нещо за такова място бе етажерка с около десетина книги, писалки, мастило и хартия. А на масата имаше вестник. Голям кожен куфар, двуцевна пушка с надпис „Уистли Ричардс“ на задната й част, гравирана сребърна чаша, ловджийски рог и камшик за кучета — това, бяха допълнителните доказателства, ако не за изтънченост, то поне за цивилизованост.
На пода имаше няколко метални готварски принадлежности, а в един от ъглите стоеше плетена дамаджана, която явно съдържаше течност, по-силна от водите на Аламо. Останалото имущество в колибата беше по-подходящо за нея: извито мексиканско седло, юзди с оглавник и поводи, изплетени от конски косъм, няколко сарапета и дреболии, изработени от ремъци от нещавена кожа.
Видяхме околността, сред която се намираше къщата на ловеца на мустанги, видяхме нейното устройство и вътрешната уредба, с изключение на двамата й живи обитатели.