— Тара, бандит такъв — каза той, като се обърна пак към кучето, — ти ме изкуши. Но няма значение, господарят няма да забележи. А той скоро ще отиде до форта и ще се снабди с нови запаси.
Известно време „крадецът на дребно“ помълча. Той разсъждаваше за постъпката си или се наслаждаваше на въздействието, което ирландската ракия оказа на духа му.
Мълчанието му не трая дълго. Последва монологът:
— Чудя се защо на мистър Морис му се ще толкова много да отиде в поселището. Казва, че ще отиде веднага, щом улови петнистия мустанг, който видял тия дни. Какво ли пък му е щукнало по това животно? Сигурно е нещо необикновено. Вече три пъти го преследва, без да може да хвърли ласото си на врата му, а беше с дорестия си кон! Казва, че няма да се откаже, докато не го хване. Ех, дано стане скоро, иначе може да стоим тук до второ пришествие. Шшшшт! Какво е това?
Тара беше скочила от кожата и с ръмжене, което предизвика възклицанието на слугата, се бе втурнала навън.
— Фелим — разнесе се глас отвън, — Фелим!
— Господарят — промърмори Фелим, като скочи от стола и последва кучето.
Глава VI
ПЕТНИСТИЯТ МУСТАНГ
Фелим не беше сбъркал. Гласът беше на господаря му Морис Джерълд. Когато излезе навън, той видя, че ловецът на мустанги се приближава към колибата.
Както слугата очакваше, господарят му бе възседнал коня си който не изглеждаше сега червеникав, а почти черен. Кожата на животното бе потъмняла от пот. Гърдите и хълбоците му бяха покрити с пяна.
Дорестият кон не беше сам. На края на вързаното за седлото опънато ласо имаше един негов другар или по-точно един пленник. Долната му челюст бе пристегната с ремъчна примка, вързана с друг ремък, който минаваше през врата и зад ушите му, така че конят не можеше да избяга. Това беше мустанг с особен цвят на кожата. Цвят, какъвто рядко се среща и между най-големите стада, бродещи по пасбищата на прерията, и сред които и най-чудноватите шарки не са нещо необикновено.
Кожата на това животно бе тъмна, шоколадовокафява, на места почти черна, с бели петна, наредени равномерно като напречните шарки по кожата на ягуара. Сякаш да подсили красотата на това съчетание от цветове, животното бе безупречно сложено — широки гърди, закръглени хълбоци, стройни крака, копита, набраздени с десетина концентрични кръгове, и глава, която можеше да бъде взета за образец на конска красота. То бе по-голямо от мустанг и все пак по-малко от обикновен английски кон, даже и от дорестия жребец — също мустанг, — спомогнал при залавянето. Това бе красива кобила от манадата32, която навестяваше равнината близо до изворите на Аламо. Там ловецът на мустанги я беше преследвал три пъти безуспешно.
Този път поговорката, че щастието се усмихва на третия път, не излезе вярна. Той успя едва на четвъртия път. С помощта на дълго въже с примка на края ловецът бе хванал животното, което така горещо желаеше да притежава по причина, известна само нему.
Фелим никога не бе виждал господаря си да се връща толкова възбуден от лов на коне, дори когато водеше завързани на края на ласото си половин дузина мустанги, което често се случваше.
Но никога по-рано Фелим не беше виждал привързано за ласото такова красиво животно като петнистата кобила. Тя можеше да възхити дори и по-слаб познавач на коне от бившия коняр в замъка Бал ах.
— Хип! Хип! Ура! — извика той, като видя пленницата, и хвърли шапката си високо във въздуха. — Благодарение на свети Патрик33 мастър Морис е хванал най-сетне петнистата кобила. Ах, какво красиво животно! Сега разбирам защо толкова се изпотрепахте по него. Да можехте да я заведете на панаир в Болинаслоу, бихте могли да поискате за нея, колкото си щете, и щяха да ви ги дадат до стотинка. Брей, какво красиво животно! Къде да я заведа, господарю? В конюшнята при другите ли?
— Не, там може да я изпоритат. Ще я вържем под навеса. Кастро трябва да прекара нощта навън сред дърветата. Ако е кавалер, няма да има нищо против. Виждал ли си нещо по-красиво от нея, Фелим, искам да кажа по-красив кон?
— Никога, мастър Морис, никога през живота си! Аз съм виждал доста породисти коне в Балибалах. Ах, че хубаво животно! Човек може просто да я изяде. А пък изглежда, че по-скоро тя него може да изяде. Още не сте й дали първия урок, нали?
— Не, Фелим. Не искам сега да започна да я обяздвам. Сега нямам време да направя това както трябва. А не си струва човек да похаби такова съвършенство. Ще я опитомя, след като се върнем в поселището.
33
Свети Патрик — считан за покровител на Ирландия. Живял е през 5 век. На него приписват различни чудеса, между които и изтребването на всички отровни змии в Ирландия. Б. пр.