Те са десет на брой — много малко, за да образуват „търговски керван“ или „правителствен обоз“. Най-вероятно колите са лична собственост на някой преселник, пристигнал по море, който е на път към някое от новите поселища по река Леона.
Те така бавно пълзят през прерията, че движението им би било незабележимо, ако не се менеше разстоянието между колите в сбитата върволица.
Тъмните тела между колите показват, че те са впрегнати; наистина се движат — антилопите, уплашени в следобедната си почивка, се разбягват, а дългоногата птица ибис2 с крясък се надига от тревата. И животното, и птицата са учудени от върволицата огромни чудовища, нахлули в техните диви владения.
В останалата част на прерията не се забелязва никакво движение ни на птици, ни на животни. В този час на деня целият тропически живот замира или търси отдих на сянка; само човекът, подтикван от жаждата за печалба или слава, нехае за законите на природата и палещото слънце.
Такъв изглежда е случаят и с притежателя на кервана, който въпреки страхотната обедна жега продължава да се движи.
Че той е преселник — и то не обикновен преселник — личи от много неща, всяка от десетте големи коли, питсбъргска3 направа, е теглена от осем яки мулета; товарът им е разнообразен: изобилни припаси, скъпи, дори луксозни мебели; жива стока — негърки и негърчета. Черни и жълти роби се движат на върволица отстрани или едва влачат изранените си крака зад колите. Леката карета начело, теглена от няколко загладени кентъкски4 мулета и карана От негър, изнемогващ от горещина в ливреята си — всичко това говори не за някой беден преселник от северните щати, който търси нов дом, а за богат южняк, който вече е купил плантация и е на път към нея.
И такава е наистина историята на кервана: той принадлежи на плантатор, пристигнал по море от Индианола в залива Матагорда и сега пътува по суша към местопредназначението си.
Начело на шествието язди самият плантатор — Удли Пойндекстър — висок, слаб, малко блед човек на около петдесет години, с горд и строг израз на лицето. Той е облечен просто, но не евтино: свободно палто от алпака5, жилетка от черен сатен и платнени панталони. През отвора на жилетката му се виждат бастите на риза от тънък лен; яката й е пристегната с черна панделка; обувките в стремената са от скъпа кафява кожа. Широкопола сламена шапка засенчва лицето му.
От двете му страни яздят двама конника — единият е младеж, едва навършил двадесет години, а вторият — шест-седем години по-възрастен. Първият е син на Удли Пойндекстър; неговото открито и жизнерадостно лице се отличава не само от строгия вид на бащата, но и от мрачното лице на другия ездач — негов братовчед.
Младежът е облечен в широка небесносиня памучна блуза и панталони от същата материя. Дрехите и панамената му шапка не само че са много удобни на южния климат, но му и отиват.
Братовчедът, бивш офицер доброволец, е в тъмносини дрехи, които приличат на военна униформа, и с фуражка, подходяща за костюма.
Недалеч язди друг конник, който заслужава описание само защото кожата му е бяла, макар и не съвсем бяла. Грубите му черти и евтино облекло, както и камшикът в дясната му ръка, размахван с явно умение, показват, че е надзирателят на тъмнокожите пешеходци, които образуват антуража на кервана.
В каретата има две пътнички. Едната е млада девойка със съвсем бяла кожа, а другата — съвсем черно момиче. Първата е дъщеря на Удли Пойндекстър — единствената му дъщеря. Самуреночерната девойка е нейна прислужница.
Преселниците са от брега на Мисисипи, от Луизиана6. Самият плантатор не произхожда от този щат, т.е, не е креол7, но видът на неговия син, а още повече изящните черти на прекрасната лице, което от време на време се подава между за-веските на каретата, показват, че те са потомци на една от онези добродетелни девойки — filles â la casette8 — които преди повече от сто години прекосиха Атлантика, снабдени с доказателства за тяхната добродетел — съхранявани в касетка9!
Удли Пойндекстър е крупен владетел на захарни плантации на юг — един от най-видните и горди представители на тази класа, един от най-разточителните в своето аристократично гостоприемство; това му разточителство го докара дотам, че трябваше да изостави дома си на Мисисипи и да се пренесе заедно с домочадието си и остатъка от „черните“ в пустошта на Югозападен Тексас.
9
Богатите плантатори от южните щати смятали, че дъщерите и сестрите на първите преселници, които в повечето случаи били авантюристи, не били достойни за техни съпруги. Те обикновено си вземали за жени девойки, в повечето случаи богати — специално доведени от Европа, за което авторът намеква. Б. пр.