Малцина от присъствуващите не са запознати с тези особености на тексаския климат и специално на климата край Сиера Мадре или по-точно в склоновете на Ляно Естакадо.
Ако доведат конника без глава под зеления дъб, никой няма да се изненада, ако види, че трупът на Хенри Пойндекстър не е започнал да се разлага. И ако някои не вярват в истинността на току-що чутия разказ, причината е друга: чакат с нетърпение, но не за потвърждение на разказа.
Нетърпението им се дължи на нещо друго — на подозрение, породило се в началото на делото, което малко по малко се беше засилило и почти се бе превърнало в увереност. И ако сега всички мъже и жени се дразнят, че свидетелят, от чиито показания зависи дали ще освободят обвиняемия или ще го изпратят на бесилката, то е, защото очакват той да потвърди или разсее съмненията им.
Убедени в това, те разглеждат изпитателно кръгозора, гдето небето и саваната сливат нежната синевина на сапфира с ярката зеленина на изумруда.
Глава XCV
ПОСЛЕДНИЯТ СВИДЕТЕЛ
Напрегнатото очакване и тържествената тишина продължават цели десет минути.
Тишината се нарушава от време на време ту от възклицанията на някой, който си е въобразил, че вижда нещо в прерията, ту от шумно вълнение, което кара мъжете да се изправят на пръсти, за да виждат по-добре.
Три пъти тълпата се раздвижва от предупредителни викове, които се оказват неверни. Търпението на всички започва да се изчерпва, когато се чува четвърти вик, по-силен и по-уверен.
Този път няма никаква измама. На хоризонта се появяват сенки, които бързо добиват форма; сенки, които се движат.
Гръмогласно „ура“ прокънтява под клоните на дъба, когато фигурите на трима конници, изплували из маранята на нажежената прерия, се отправят към дървото.
Двамата се разпознават лесно — те са Зеб Стамп и Касий Къхуун. Третият — още по-лесно. Никой не може да сгреши коя е загадъчната фигура.
Първият вик на тълпата съобщава завръщането на двамата мъже. Следва друг, по-многозначителен вик — всички виждат, че с тях пристига и съществото, което буди от дълго време невероятни мисли и страшни предположения.
Макар че сега всички знаят какво е това същество, на него гледат с чувство, близко до страхопочитание.
Пак настъпва тишина, нарушавана само от подтиснат шепот. Тримата конници се приближават. Мислите на зрителите са толкова тържествени, че не могат да бъдат изречени гласно.
Мнозина отиват да посрещнат приближаващото шествие и го придружават с учудени погледи. Тримата ездачи спират извън кръга от зрители, които се натрупват възбудено около тях и образуват скоро нов кръг.
Двамата ездачи слизат. Третият остава на седлото.
Като отвежда коня си настрана, Касий Къхуун се смесва с тълпата. В присъствието на такъв спътник никой не му обръща внимание. Очите и мислите на всички са насочени към конника без глава.
Зеб Стамп изоставя кобилата си, хваща поводите на мустанга и го завежда под дървото, гдето заседава съдът.
— А сега, господин съдия — казва той като човек, който е господар на положението, — и вие, господа дванадесет съдебни заседатели, ето свидетел, дето ще поразнищи делото. Какво ще кажете, а? Нали ще го поразпитате?
Чува се възклицание, последвано от думите „О, господи! Той е!“ Висок човек залитва и застава до конника без глава — баща му.
По-отдалеч се разнася вик — внезапно сподавен писък на припадаща жена — сестра му.
Удли Пойндекстър е отведен настрана. Той не се съпротивява и явно не съзнава какво става около него.
Завеждат го до една карета, спряла по-далеч, и го настаняват да седне до единствения човек, който се намира в нея — дъщеря му.
Каретата не тръгва. Луиза Пойндекстър иска да остане, докато съдът произнесе присъдата, или до часа на екзекуцията, ако се стигне до такъв край.
Зеб Стамп е поканен да, заеме мястото си на свидетел.
По нареждане на съдията разпитът продължава. Въпросите се задават от защитника.
Прескачат много от формалностите. Положил клетва по-рано, старият ловец е призован да разкаже всичко, което знае. Оставят го да разказва, както си иска. Той говори с къси изречения, сякаш смята, че така изисква законът.
Зеб започва:
— Пръв път чух за тая грозна работа на втория ден след изчезването на младия Пойндекстър. Чух я, като се връщах от лов откъм реката. Казаха ми, че уж ловецът на мустанги бил убиецът. Ама знаех, че той не е човек да свърши такава работа. И за да съм съвсем сигурен, отидох в колибата му. Него го нямаше. Намерих само слугата му Фелим. Беше си глътнал езика, та не можа нищо да ми каже.