Както при откриване статуя на човек, заслужил такава чест, зрителите стоят в почтителна тишина, така стоят и сега зрителите под тексаското дърво, докато сарапето се вдига от раменете на конника без глава.
Тишината е тържествена, дълбока и не се нарушава дори от шепот. Шушукане се чува едва след като трупът е съблечен напълно и мъртвото тяло се открива пред очите на зрителите.
То е облечено в закопчана до шията небесносиня памучна блуза с басти.
Панталоните имат почти същия цвят, с по-светли ивици по ръбовете. Но от тях се виждат само бедрата. Долната част на краката е прикрита от гамаши от ягуарова кожа.
Около кръста е увито два пъти въже от конски косми. То е закрепено отпред и отзад на седлото и поддържа трупа да стои изправен. Поддържа го и друга част от същото въже, прикрепено за стремената и стегнато като колан под корема на коня.
Всичко е така, както бе казал подсъдимият — всичко друго освен главата.
Къде е тя?
Никой не запитва. Заинтересовани от думите на Зеб Стамп, всички са отправили поглед към трупа и грижливо го оглеждат.
Виждат се две дупки от куршум — една над сърдечната област, другата в гръдната кост, точно над стомаха.
Погледите се съсредоточават върху втората дупка, защото около отвора й личи кървав кръг, от който се спускат кървави бразди. Те са се пропили в меката памучна материя и бяха вече явно засъхнали.
Около другата дупка няма такова нещо. Тя представлява правилно, голямо колкото грахово зърно кръгче на дрехата и е едва забележима от такова разстояние. Около нея няма кръв.
— Това — казва Зеб Стамп, като посочва по-малката дупка — не е нищо. То е от куршума, дето аз изстрелях от дола. Нали ви казах за него? Виждате, че около нея няма кръв. Значи куршумът е минал през трупа. А с другата дупка не е така. Тя е от смъртоносния куршум и мисля, че ще го намерите в трупа. Да го цепнем и да видим!
Никой не се противи. Напротив, съдията нарежда да изпълнят предложението на Зеб.
Въжетата са развързани, гамашите — разкопчани, тялото — снето от седлото. То е вкочанено и изпънато — краката и ръцете са сякаш дървени. Теглото му, което не надминава теглото на мумия, показва че е изсъхнало.
С почтителна грижливост полагат трупа на тревата. „Лекарите“ се надвесват мълчаливо над него. — Сам Менли изпълнява ролята на главен хирург.
По нареждане на съдията той прави разрез около раната, заобиколена с кръв. Прорезът минава през ребрата и стига до белите дробове.
В лявата половина Менли намира това, което търсят. Върхът на ловджийския нож опира в нещо по-твърдо от плът. Като че оловен куршум. Да, така е!
Куршумът е изваден, почистен от кървавата обвивка и представен на съдебните заседатели.
Макар и поизтъркан от винтонарезното дуло на цевта и малко вдлъбнат от съприкосновението с едно ребро, на него все още личат очертанията на щампосан полумесец и буквите К. К.
Ах, тези издайнически инициали! Има хора, които си спомнят, че са чували нещичко за тях и по-рано. Други могат да свидетелствуват за самохвалството с този белязан куршум, когато се спореше кой е убил ягуара.
Човекът, който се бе хвалил тогава, сега има причина да съжалява.
— Но къде е той?
Въпросът се повтаря бързо сред присъствуващите.
— Какво е вашето обяснение, мистър Стамп? — пита защитникът.
— Май че няма нужда от много обяснения. Ясно като бял ден, че тоя куршум е убил младия Пойндекстър.
— Но кой го е изстрелял? Вие как мислите?
— Ами че и това също е ясно. Когато някой се подпише на едно писмо, не може да се сбърка кой го е изпратил. На куршума има само инициали, но те са ясни и красноречиви.
— Това все пак не доказва нищо — намесва се обвинителят. — Вярно е, че има куршум с инициали, които са — а може и да не са — на един добре известен в поселището джентълмен. Да предположим, че инициалите, както и куршумът са негови. Какво от това? Малко случаи ли има на убийства с откраднато оръжие? Това е много обикновена хитрост. Кой може да докаже, че и сегашният случай не е такъв?
— Освен това — продължава сладкодумният юрист — каква е подбудата за убийството, ако предположим, че е било извършено от човека, когото сега подозирате? Без да споменаваме името, всички знаем кому принадлежат инициалите. И самият джентълмен няма да отрече, предполагам, че инициалите са негови. Но тъй като няма други обстоятелства, които да го свържат по някакъв начин с престъплението, само инициалите не означават нищо.
— Няма ли? — пита Стамп, който чака нетърпеливо края на речта на обвинителя. — А какво ще кажете за това?
При тия думи Зеб изважда от кесията си листче хартия — смачкано, обгорено от куршума и очернено като че от барут.