— Намерих го — казва той, като го подава на съдебните заседатели — здраво забодено на шипа на една акация. Изпратено е там от цевта на пушка. Излетяло е от същата пушка, дето е изстреляла куршума. Служило е за запушване. Доколкото разбирам, това е парче от плик. На него е надписано име, което кой знае как, съвпада с инициалите на куршума.
Съдебните заседатели могат да прочетат сами това име. Старшият взема листчето хартия и като изглажда гънките, прочита с висок глас:
— Капитан Касий Къхуун.
Глава XCVI
ИЗБЯГАЛ!
Произнасянето на това име смайва членовете на съда.
В същото време сред зрителите се разнася вик, който показва, че всички са обзети от едно и също чувство.
Този вик не е от изненада. Той има друго двояко значение: от една страна, оповестява невинността на подсъдимия, а от друга — вината на най-ревностния обвинител.
Показанията на Зеб Стамп предизвикаха съвсем явни подозрения към Касий Къхуун. Те потвърдиха отдавна породени съмнения, които с всеки изнесен факт ставаха все по-силни, докато най-после всички се убедиха, че не Морис Джерълд трябва да бъде съден за убийството на Хенри Пойндекстър.
Не по-малко са убедени и в това, че пред съда трябва да бъде изправен Къхуун.
Листчето зацапана хартия бе последното звено във веригата от доказателства. При все че то е само улика и подбудата за убийството е все още неясна, едва ли има някой да се съмнява кой е престъпникът.
Известно време пликът минава от ръка в ръка между съдебните заседатели. След това отново дават думата на свидетеля, загатнал, че има още да говори.
Той продължава да разправя за съмненията, които го накарали да потърси „следи“ в прерията. Разказва за изстрела на Къхуун от гъсталака, за „преследването“, за сделката с конете. Накрая описва сцената в гората, гдето хванали конника без глава. Последната случка той разправя подробно и същевременно я обяснява.
След това Стамп млъква, сякаш чака съдът да му зададе въпроси. Но очите на присъствуващите не са обърнати вече към него. Всички знаят, че разказът му е свършен, а ако не е, че няма нужда от повече доказателства, за да се извади правилно заключение. Те дори не дочакват разискванията на съда, който сега преценява доказателствата. За хората, които бяха видели, че правосъдието едва-що не бе измамено, че заедно с него щяха да бъдат измамени и те, процедурата изглежда твърде бавна. Всички са изпълнени с чувство за отмъщение. Те искат да изкупят грешката си и високо настояват за промяна.
Разнасят се викове:
— Пуснете ирландеца! Той е невинен! Не щем повече доказателства. Всичко е ясно. Освободете го!
— Да се арестува Касий Къхуун и да се изправи пред съда! Той е престъпникът. Затова беше толкова против Джерълд. Ако не е виновен, ще има възможност да го докаже. Ще го съдим справедливо, но ще го съдим. Хайде, господин съдия, вас чакаме! Наредете да поставят мистър Къхуун на подсъдимата скамейка. Там е дълго време невинен човек. Нека виновният да заеме мястото му!
Отначало виковете се чуват само от пет-шест души, но скоро всички присъствуващи го подемат.
Съдията не смее да не се съобрази с настойчивите искания и при все че това е несъвместимо с установения ред, той призовава Касий Къхуун пред съда.
„Викачът“ извиква високо три пъти името му, но без последица. Всички погледи търсят Къхуун. Но само Зеб Стамп го търси там където може да го намери.
Бившият свидетел изведнъж напуска мястото, от което бе дал показанията, и се промъква към старата кобила, която все още стои до коня на призрачния ездач.
С пъргавина, която поразява всички, старият ловец скача на кобилата и пришпорва.
В същото време зрителите забелязват човек, който се промъква към завързаните в равнината коне. При все че се старае да се прикрива и да остане незабелязан, той все пак се движи бързо.
— Ето го! Това е Къхуун! — извиква някой.
— Опитва се да избяга! — заявява друг.
— Тичайте след него! — строго заповядва съдията. — Върнете го!
Излишно е да повтори нареждането. Още преди да го е изрекъл, десетки хора тръгват да го изпълнят — втурнали са се към конете си. Още преди да приближат до тях, Къхуун достига сивия мустанг, който стои в края на кавалкадата. Това е същият жребец, с който бе преследвал доскоро конника без глава. Седлото е на гърба на коня, юздата е захапана.
От бъркотията и виковете под дървото Къхуун е разбрал, че тръгват да го преследват.
Няма смисъл вече да се крие. Той се втурва напред и скача на гърба на животното. Поглежда диво назад и полита в галоп към прерията.