Макар че във физическия свят времето е разрушител, в духовния мир то е често съзидател.
Извършените от него промени не са били никъде толкова големи, колкото в Тексас през последните десет години — особено в поселищата по Нуесес и Леона.
По места, където по-рано растяха гъсти гори, се появиха плантации. В прерията, където блуждаеха диви жребци, се издигнаха градове. Появиха се нови имена на хора, места и така нататък.
При все това винаги ще се намери човек да ви заведе до асиендата, известна под името Каса дел Корво.
Кога го пристигнете там, ще ви посрещнат с гостоприемство, рядко в Европа.
Ваши домакини ще бъдат най-красивият мъж и най-красивата жена в Тексас. И двамата са още доста млади.
Под техния покрив ще намерите и един стар джентълмен с благороден вид. Той е доста жизнен, радостен и разговорлив. Ще ви разведе из коралите, ще ви покаже стоката и няма да се умори да ви говори за стотиците, а може би и хиляди глави коне и рогат добитък, които скитат по пасбищата на плантацията.
Вие ще установите, че старият джентълмен се гордее с много неща, но преди всичко с красивата си дъщеря — господарка на къщата, и с половин дузина деца, които го дърпат за палтото и го наричат „дядо“.
Ако го оставите за известно време, ще попаднете на други две личности, които са постоянно в плантацията. Единият е конярят Фелим О’Нийл, който се грижи за конете. Другият е коларят със самуреночерна коса Плуто Пойндекстър, който поглежда кон само когато се качи на капрата с юзди в ръцете.
Последния път, когато виждах веселия Плуто, той се беше поусмирил. Беше се оженил. За настъпилата промяна е виновна неговата половинка Флоринда.
В Каса дел Корво има и друг човек, чието име не може да не чуете. Сигурно ще чуете да го споменават винаги, когато сядат на трапезата. Не може да не ви кажат, че пуйката в единия край на масата или еленовото месо на другия й край са от пушка, която рядко не улучва. По време на яденето, а особено когато се стигне до виното, сигурно ще чуете да говорят за „ловеца Зеб Стамп“.
Може би няма да го виждате често. Той излиза от асиендата, преди да сте станали, и се връща, след като сте си легнали. Но големият пуяк, който виси в кухнята, и еленовият бут, окачен до него, са доказателство, че се е прибрал.
По време на престоя си в Каса дел Корво може да чуете намеци за една странна история, свързана с това място — история, която се е превърнала вече в легенда.
Слугите ще ви я разкажат, но само шепнешком. Те знаят, че над нея виси забраната на господарката и господаря на дома, защото тя събужда винаги тъжни спомени у тях.
Това е историята за конника без глава.