Понастоящем населението се състои от: пътуващ търговец, в чийто магазин има „дреболии“, невключени в списъка на комендантските дажби, хотелиер — чийто бар, постлан с бял пясък и украсен с рафтове, наредени с лъскави стъкла, примамва лентяите, чифт комарджии с конкуриращи се маси за игра на карти, които измъкват от джобовете на войниците по-голямата част от заплатите им; двадесетина тъмнооки сеньорити със съмнителна слава, още толкова ловджии, колари, ловци на мустанги и хора с неопределено занятие каквито могат да се намерят във всяка страна около всяка военна част или лагер.
Къщите на това пъстро общество са построени в известен ред. Всички може би принадлежат на един-единствен спекулант. Те се издигат около „площад“, по който вместо фенери или статуи може да се види гниещото стъбло на някой кипарис или някой храст, който расте на килим от утъпкана трева.
Леона, на това място все още малка река, лъкатуши зад форта на селото. Отпред се простира равнина, цялата зелена. В далечината се тъмнеят гори от могъщи дъбове, орехови дървета и брястове, които се борят за съществуване с бодливи кактуси и много пълзящи и виещи се паразитни растения, почти неизвестни на ботаниката. На юг и изток по брега на потока се виждат пръснати къщи. Това са жилищата на плантаторите. Някои от тези жилища, построени наскоро, са прости, други са в по-изискан стил; те явно са били построени по-отдавна. Едно от тях привлича особено вниманието. Това е голяма постройка с плосък покрив, обграден с парапет от бойници. Нейните бели стени изпъкват на фона на зелената гора, която я загражда от три страни. Това е асиендата41 Каса дел Корво.
Ако обърнете очи на север, ще видите странно самотно възвишение — огромен конус от скали, което се издига няколкостотин фута над нивото на равнината. Зад него в мъгливата далечина се очертава начупената хоризонтална линия на планината Гваделупа — най-високите извишения на платото Ляно Естакадо, по което почти не е стъпвал човешки крак.
Погледнете нагоре! Ще видите небето — сапфиренотюркоазно. Денем по него няма никакво петънце — само златното сияние на слънцето. Нощем то е осеяно със звезди, сякаш изрязани от лъскава стомана, и между тях луната, чийто диск се очертава по-бляскав и от сребро.
Погледнете надолу! В този час, когато луната и звездите са изчезнали, а крайбрежният вятър, напоен с уханието на цветята, полъхва от залива Матагорда и развява знамето пред очите на утрото — погледнете тогава надолу и ще видите картина, която би трябвало да бъде нарисувана от Верне — твърде разнообразна и жива, преизпълнена с фигурки, костюми и цветове, картина, която е почти невъзможно да се опише с думи.
В тази картина личат войниците в униформи — светлосините униформи на американската пехота, по-тъмните — на драгуните и бледозелените — на стрелците.
Малцина от войниците са в пълна униформа — само дежурният офицер, караулният началник и часовоите.
Техните свободни другари се шляят из казармата или под навеса, облечени в червени фланелени ризи, с нахлупени шапки и с ботуши, които отдавна не са виждали боя.
Те се смесват с хора, в чиито дрехи няма нищо военно: ловджии с туники от щавена еленова кожа и съответни гетри; пастири и ловци на мустанги, облечени по мексикански, мексиканци с широки colsoneros, наметала раменете им, ботуши с големи шпори на токовете и лъскави sombreros42, небрежно кривнати на главите им. Те бъбрят с индианци, чиито палатки се виждат в далечината. Индианците са дошли на приятелско посещение във форта, за търговия или за преговори. Рамената им са наметнати с червени, зелени или сини одеяла, които им придават живописен, почти класически вид, въпреки че телата им са нашарени с противна украска и дългите им черни коси, удължени с плитки от конски косми, са сплъстени от мръсотия.
Представете си тази пъстра смесица от националности — различни костюми, различни условия на живот и различни занятия; прибавете тук-таме някой чернокож потомък на Етиопия, прислужник на някой офицер или пратеник на плантатор от съседното поселище; представете си тези хора да разговарят на групи или да крачат по плоската равнина сред пет-шест спрели коли, чифт тежки оръдия на лафети и наблизо до тях сандъци със снаряди, две-три правоъгълни палатки, окръжени с мухи, обитавани от някои офицери чудаци, които предпочитат да спят под платнища, пирамиди от пушки със затъкнати щикове, които принадлежат на часовоите — представете си всички тези различни неща, и във вашето съзнание ще се появи истинската картина на един военен форт по границите на Тексас — там, където свършва цивилизованият свят.
41
Асиенда — имение. Така (неправилно) наричат в господарския дом в Мексико. Тексас и Южна Америка. Б. пр.