Около седмица след като плантаторът от Луизиана бе пристигнал в новия си дом, трима офицери стояха на парадния площад пред форт Индж с очи, обърнати към асиендата на Каса дел Корво. И тримата бяха млади. Най-възрастният едва ли имаше 30 години. Пагоните му с две черти показваха, че е капитан. Вторият — с една черта, беше старши лейтенант, а най-младият нямаше нищо на пагона си и вероятно беше младши лейтенант. Те бяха свободни от наряд и се разговаряха. Темата им бе „новите“ в Каса дел Корво — плантаторът от Луизиана и неговото семейство.
— Нещо като прием по случай пристигането им — каза капитанът от пехотата, който имаше предвид поканата, изпратена до всички редовни офицери от гарнизона на форта. — Най-напред вечеря, а след това танци — истинско събитие. Предполагам, че там ще видим като на парад аристокрацията и красавиците на поселището.
— Аристокрацията? — засмя се лейтенантът от драгунския полк. — Струва ми се, тук няма много аристократи, а още по-малко красавици.
— Грешите, Хенкок. По бреговете на Леона могат да се намерят и аристократи, и красавици. Някои добри семейства от Съединените щати са се преселили по тези места. Без съмнение ще срещнем някои от тях на приема у Пойндекстър. Що се отнася до това самият домакин струва колкото цял куп аристократи. Той има достатъчно аристократизъм, за да даде на всички които ще присъствуват. А колкото за красавици, отсам Сабина43 няма по-хубава девойка от неговата дъщеря. Племенницата на интенданта ще трябва да отстъпи първенството си.
— О, така ли? — проточено запита лейтенантът на стрелците с тон, който издаваше раздразнението му от това описание. — Тогава мис Пойндекстър трябва да е дяволски красива.
— Така е. Ако не се е променила, откакто я видях за последен път на бала у Лафурш. Там имаше около половин дузина млади креолци които за малко щяха да си обявят дуел заради нея.
— Предполагам, че е кокетка — подметна стрелецът.
— Нищо подобно, Кросмън. Напротив! Вярвайте ми! Мис Пойндекстър е жизнена девойка, но въпреки това поставя на място всеки, който се опита да бъде твърде близък с нея. Не й липсва и от гордостта на баща й. Това е семейна черта на Пойндекстъровци.
— Точно момиче за мене — на шега отбеляза младият драгун. — Ако е толкова хубава, колкото казвате, капитан Сломън, сигурно ще си загубя ума по нея. Слава богу, сърцето ми за разлика от сърцето на Кросмън не е обвързано.
— Слушайте, мистър Хенкок — отвърна офицерът от пехотата, човек с трезви разбирания, — не обичам да се обзалагам, но съм готов на голям облог, че няма да говорите така, след като видите Луиза Пойндекстър. Разбира се, ако говорите искрено.
— Не се тревожете за мене, Сломън. Често съм бил под огъня на красиви очи, за да се страхувам от тях.
— Но не толкова красиви!
— Дявол да го вземе! Ще ме накарате да се влюбя в тази девойка, преди още да съм я видял. Тя сигурно е нещо изключително — несравнимо.
— Наистина такава беше, когато я видях за последен път.
— Преди колко време?
— Бала у Лафурш ли? Един момент — преди около година и половина. Точно след като се върнахме от Мексико. По това време тя се появи в обществото като „нова, блестяща и разкошна звезда в небесата“.
— Година и половина е доста време — мъдро забеляза Кросмън. — Дълго време за неомъжена девойка, особено за креолка. Те често се женят на дванайсет години вместо в „пленителните шестнайсет.“ Може би красотата й е загубила от блясъка си.
— Не ми се вярва. Трябваше да ги посетя, но знаех, че усилено се нареждат и може би нямаше да им е приятно. Майорът е бил в Каса дел Корво и така рапортува за красотата на мис Пойндекстър, че без малко щеше да загази през „главнокомандуващата“.
— Честна дума, капитан Сломън — заяви тържествено лейтенантът от полка на драгуните, — вие разпалихте любопитството ми до такава степен, че аз почти се влюбих в Луиза Пойндекстър.
— Преди да се влюбите съвсем — обади се сериозно офицерът от пехотата, — позволете да ви посъветвам да бъдете предпазлив. Има един неприятен човек.
— Навярно брат й. Обикновено братята са такива.
— Тя има брат, но той е благороден младеж и е единственият Пойндекстър, неразяждан от гордост.
— Тогава трябва да е аристократичният й баща? Той едва ли би имал нещо против да квартирува с Хенкоковци.
— Не съм съвсем сигурен в това, като се вземе предвид, че Хенкоковци са янки, а той е кавалер от Юг! Но аз нямам предвид Пойндекстър.