— Е, кое е това страшно същество и какво е то, ако не е човешко.
— Човекоподобно! Неин братовчед. Един чудак на име Касий Къхуун.
— Струва ми се, че съм чувал това име.
— И аз също — каза лейтенантът на стрелците.
— Всеки, който е имал нещо общо с мексиканската война, или по-точно е взел участие в похода на Скот, го е чувал. Къхуун бе широко известен, но не се ползуваше с добро име. Беше капитан в един доброволчески полк от Мисисипи, тъй като произхожда от този щат. Но човек можеше по-често да го види край комарджийската маса, отколкото в полка. Имаше няколко тъмни афери, които му създадоха славата на побойник, но лошото си име той не спечели само в мексиканската война. Имаше си го от по-рано и беше добре познат сред закоравелите престъпници от Нови Орлеан като опасен човек.
— Какво от това? — запита младият драгун с полупредизвикателен тон. — Кой се интересува дали Касий Къхуун е опасен човек или не? Аз не се интересувам. Нали казахте, че й е само братовчед?
— Може би и нещо повече. Имам основание да смятам, че не е равнодушен към нея.
— А тя?
— Това не знам. Знам само или по-скоро подозирам, че той е любимец на баща й. Чувал съм и причините. Вярно е, че ги разправят от ухо на ухо, но изглеждат твърде вероятни, за да се съмнява човек в тях. Старата история — зависимост, която произхожда от парични задължения. Пойндекстър не е толкова богат, колкото беше по-рано. Иначе никога нямаше да го видим тук.
— Ако девойката е толкова привлекателна, колкото разправяте, предполагам, че няма да мине дълго и капитан Касий ще пристигне.
— Дълго време ли? Толкова ли сте добре осведомен? Той е тук. Пристигна заедно със семейството и сега живее с тях. Някои разправят, че бил съдружник в плантацията. Дори тази сутрин го видях в бара на хотела. Пиеше и се перчеше по старому.
— Да не е един мургав човек на около тридесет години с черни коси и мустаци, облечен в синьо палто с полувоенна кройка и с револвер на бедрото.
— Да, и ако сте забелязали, с кама под палтото. Това е той.
— Доста е страшен на вид — забеляза младият стрелец. — Личи си, че е побойник.
— По дяволите видът му! — полураздразнено извика драгунът. — В армията на чичо Сам няма офицери, които да се плашат от външен вид и от побойници. Ако се закачи с мене, скоро ще узнае, че моят спусък не е по-бавен от неговия.
В този миг тръбата изсвири за утринна проверка — церемония, която се спазваше в малкия пограничен форт така редовно, като че ли това беше цял армейски корпус. Тримата офицери се разотидоха по своите части, за да ги подготвят за преглед от майора, командуващ форта.
Глава X
КАСА ДЕЛ КОРВО
Имението или „асиендата“, известно под името Каса дел Корво, се простираше на повече от три мили по гористите брегове на Леона и на двойно по-голямо разстояние на юг в прерията.
Самата къща — обикновено, но неправилно наричана асиенда — се намираше на един топовен изстрел от форт Индж, откъдето можеше да се видят част от белите й стени. Останалата част от къщата бе скрита в сенките на високите дървета, които покриваха бреговете на реката.
Местоположението на къщата беше особено. Без съмнение то бе избрано с оглед тя да бъде лесно отбранявана. Основите й бяха поставени по времето, когато можеха да се очакват нападения от индианци44, а и сега можеше да има такива нападения и често се очакваха.
На това място реката се извива като конска подкова или повече от полукръг. Жилището бе изградено на правата, която съединява краищата на този непълен кръг, или още по-точно — на един правогълник, изграден на тази линия. Оттук и името на Каса дел Корво — къщата на завоя.
Предната част на къщата гледаше към прерията — разкошна морава, която достигаше почти до хоризонта; в сравнение с нея всеки дворцов парк би изглеждал нищожен.
Архитектурата на Каса дел Корво, както и на другите големи домове в Мексико, бе в стил, който може да се нарече мавритано-мексикански. Къщата беше едноетажна, с плосък покрив — асотеа, целият обграден с парапети. Посред къщата се образуваше двор, наречен патио, непокрит, постлан с плочи, с фонтан и каменна стълба, която води към покрива. Къщата имаше величествен вход с красива дървена врата, гъсто осеяна с клинци с големи глави, от двете страни на която имаше по два-три прозореца, защитени с решетки от здрави железни пръчки. Това са главните особености на всяка мексиканска асиенда. Каса дел Корво не се различаваше от този тип, възприет почти навсякъде по огромните територии на Испанска Америка.
Такъв беше домът, който красеше новото, наскоро купено имение на плантатора от Луизиана.
44
Индианците са отмъщавали за жестокото отношение на белите към тях, за отнетите им земи, за бедността, до която ги бе довела колонизаторската политика на големите европейски държави. Б. пр.