— О, мис! Бивало него! Видяхте ли колко хубав? Видяхте ли колко гъста коса точно ваш цвят, ама малко къдрава, като моя. Чакайте кажа за млад плантатор и фицери от форта! Черни разправят, той нищо не струва пред тях — само бял беден. Кой гледа това? Той точно човек, дето може накара млада девойка въздиша. О! Точно, точно, точно тоз!
До този миг лицето на младата креолка беше до известна степен спокойно. Тя се постара да го запази спокойно, но не успя. Случайно или нарочно, Флоринда бе докоснала най-чувствителните струни в душата на господарката си.
Луиза не би изповядала тайната си дори пред своята робиня и затова беше доволна когато в двора се чуха високи гласове. Те й дадоха благовидно извинение да преустанови тоалета си, а заедно с него и неудобния разговор, който може би тя не желаеше да поведе.
Глава XI
НЕОЧАКВАНО ПОСЕЩЕНИЕ
— Ей ти, негър, къде е господарят ти?
— Мистър Пойндекстър ли, сър? Стар или млад?
— Защо ми е младият? За кого другиго мога да питам, ако не за мистър Пойндекстър. Къде е той?
— Ехе-хе, сър. И двама у дома, искам кажа и двама не в къщи: и стар господар, и млад мистър Хенри. И двама край река, дето правят новата ограда. Ехе-хе, там може ги намерите.
— На реката ли? Далече ли е оттук?
— Ехе-хе, сър, негър смята, три — четири мили най-малко.
— Три-четири мили ли? Ти съвсем си оглупял. Плантацията на мистър Пойндекстър не е толкова голяма. Смятам, че той не е човекът, дето ще направи ограда на чужда земя. Слушай! Кога ги чакате да се върнат? Дано поне това знаеш.
— Очакваме и двама върнат се скоро. Млад господар и стар и мистър Къхуун. Ех-хе. В тази колиба станат, големи работи! Може сам видите по миризма от кухня. Ехе-хе! Ще има голяма гощавка — печено, варено, прасенце на шиш, готвено, пилета. Ехе-хе! Пак бъде като по-рано по брега на Мисисипи! Ура! За стар господар Пойндекстър — ура! Той човек на мястото. Ехе-хе, защо не викате и вие? Нали приятел на стар господар?
— Не ме ли помниш, дяволите да те вземат? Като погледнах грозната ти муцуна, веднага те познах.
— Господи, божичко, та това е мистър Тамп, дето носел еленово месо и пуйки в стара плантация. Наистина той! Виждате ли, мистър Тамп, негър ви помни, като че било вчера! Иза чула, идвали сте преди малко дни, но мене нямаше тук. Аз сега кочияш. Карам карета на господарка — красива мис Луи. Господи, тя чудесно момиче. Казват, биела Флоринда, доде припада, ама няма нищо, мистър Тамп, вие по-добре чакайте да дойде стар господар. Той трябва да върне се много скоро.
— Щом е тъй, ще го почакам — отвърна ловецът и лениво преметна крак през седлото, на което беше седял до този миг. Слушай, стари приятелю — добави той, като подаде юздите на негъра, — дай на кобилата пет-шест царевични кочана от яслите. Карах двайсетина мили бързо като светкавица само и само да услужа на господаря ти.
— О, мистър Зебулон Стамп! Вие ли сте? — прозвуча сребрист глас и на верандата се появи Луиза Пойндекстър. — Така си и мислех — продължи младата девойка, като се приближи към парапета, — въпреки че не очаквах да ви видя толкова скоро. Казахте че отивате на дълъг път. Както и да е, радвам се, че сте тук. Татко и Хенри също ще се зарадват. Плуто, иди веднага при готвачката Кло и виж какво може да ти даде за обед на мистър Стамп! Зная, че не сте обядвали. Целият сте в прах — от път ли идвате?? Хей, Флоринда, бързо, иди до бюфета и налей нещо за пиене. Сигурна съм, че мистър Стамп е жаден в този горещ ден. Какво предпочитате — портвайн, шери или кларет? А, сега си спомням, вие много обичате уиски „мононгахела“. Струва ми се, че имаме от него. Флоринда, виж дали има! Качете се на верандата, драги мистър Стамп, и седнете! Татко ли търсите? Очакваме го да се прибере всеки миг. Ще се опитам да ви забавлявам, докато той дойде.
Даже и по-рано да беше спряла да говори, младата девойка нямаше да получи незабавен отговор. Няколко секунди минаха, преди Зеб да се обади. Той стоеше, втренчил поглед в нея, сякаш бе онемял от възхищение.
— Господ да ви благослови, мис Луиза — каза той задъхано. — Когато ви виждах на Мисисипи, мислех, че сте най-красивото същество на земята, пък сега мисля, че сте най-прекрасното създание не само на земята, но и на небето. Боже мой!
Възхищението на ловеца не беше прекалено. Току-що сресаната й разкошна коса блестеше. Румените й бузи бяха пламнали от студената вода. Стройната й фигура бе изящно обвита в рокля от бял полупрозрачен индийски муселин; Луиза Пойндекстър наистина изглеждаше по-хубава от всичко на земята, ако не и на небето.
— Боже мой! — възкликна отново ловецът и продължи ласкателно. — В мое време съм виждал много хубави създания от нежния пол и съм ги смятал за красиви — моята „бабичка“ и тя не беше грозна, когато я видях за първи път в Кентъки — не, не беше лоша. Но сега това ще ви кажа, мис Луиза: ако вземат най-хубавите части от всички тях и ги съберат заедно, няма да направят и една хилядна от такъв ангел като вас.