О, дъще на Пойндекстър! За тебе няма спокойствие! Нито в салоните на цивилизована Луизиана, нито по прериите на дивия Тексас! Където и да идеш, навсякъде твоето присъствие ще поражда романтични чувства и силни желания!
Глава XIV
МАНАДА
Даже ако прерията беше напълно под контрола на Морис водача и ако нейното население бе подчинено на волята му, той едва ли би могъл да заведе излетниците на място по-подходящо за лова, който ги бе привлякъл.
Точно когато искрящото вино „Йоханесбергер“ от немския винарски магазин в Сан-Антонио бе направило небето по-синьо и тревата по-яркозелена, викът „Mustenos!“ се разнесе над глъчката и пресече полуизречените думи и звънкия смях. Той долетя от мексиканския вакеро, поставен да наблюдава от една близка височина.
Морис, който в момента се възползуваше от щедрото гостоприемство на майора, изпразни чашата си наведнъж, скочи на седлото и извика:
— Cavallada?
— Не — отговори мексиканецът, — manada.
— Какво бръщолевят тези хора? — попита капитан Къхуун.
— Mustenos на мексикански значи мустанги — отговори майорът, — а манада значи стадо диви кобили. В този сезон дивите кобили се събират заедно, отделно от конете, освен когато…
— Когато какво? — нетърпеливо запита бившият офицер от доброволците и прекъсна обясненията.
— Когато ги нападнат магарета — невинно отговори майорът.
Общият смях показа, че всички се бяха усъмнили в невинността на този отговор и смятаха, че той има някого предвид, което всъщност не бе така.
За миг Къхуун се смути от това затруднително недоразумение, но само за миг. Той не беше човек, който можеше да се поддаде на една нещастна грешка на езика. Напротив, веднага се възползува от възможността да отговори остроумно.
— Така ли? — каза той, без да се обърне специално към някого. — Не знаех, че магаретата по тези места са толкова опасни.
Докато казваше това, Къхуун не гледаше към Луиза Пойндекстър, иначе щеше да забележи в погледа й нещо, което щеше да го зарадва.
Младата креолка въпреки явното си безразличие към него не можеше да не се възхити от нещо остроумно. Може би има надежда за него!
На младия драгун Хенкок му се струваше, че е така. А също и на лейтенанта от конните стрелци. И двамата забелязаха одобрителния поглед, и двамата решиха, че Касий Къхуун е спечелил или може да спечели сърцето на своята братовчедка.
Предположението тайно обезсърчи и двамата, и особено драгуна, но той нямаше време да се отдава на размишления. Манадата се приближаваше.
— На конете! — раздадоха се гласове от всички страни. Набързо сложиха юздите между зъбите на конете, които старателно дъвчеха жълтата царевица, и метнаха поводите на гърбовете им, от които все още се издигаше пара от бързия галоп в задушната тропическа утрин. Преди човек да може да изброи до сто, всички — дами и господа, бяха на стремената, готови за използуват камшика и шпорите си.
В това време дивите кобили се появиха на хребета, на който стоеше наблюдателят. Самият той, ловец на коне, бе вече възседнал своя кон и се мъчеше за хвърли ласото на шията на една от дивите кобили. Те препускаха бясно като че бягаха от някакъв преследвач — някакво ужасно същество, което ги караше да пръхтят и цвилят. Обърнали очи назад, те не виждаха нито колата, нито ездачите около нея и продължаваха право към тях, а бяха точно на пътя им.
— Някой ги преследва — каза Морис, като забеляза колко възбудени бяха животните. — Какво има, Креспино? — извика той на мексиканеца, който от мястото си можеше да види дали някой ги преследва.
Докато очакваха отговора, всички се смълчаха. В лицата на някои от групата се четеше безпокойство, дори и страх. Може би индианци преследваха мустангите!
— Un asino cimmaron56 — бяха думите, които долетяха от устата на мексиканеца. Това не успокои компанията. — Un macho57! — прибави той.
— О, така ли? Тъй си и помислих — промърмори Морис. — Трябва да спрем този негодник, иначе ще ни развали лова. Докато ги преследва, те няма да се спрат. Далече ли е?
— Съвсем наблизо, дон Морисио. Идва право към мене.
— Ако можеш, хвърли ласото си на врата му! Ако ли не, стреляй да го осакатиш. Справи се по някакъв начин с него.
Повечето, ако не всички не знаеха кой е преследвачът, тъй като само ловецът на мустанги знаеше значението на думите Un asino cimmaron un macho.
— Обясни ни, Морис! — заповяда майорът.
— Погледнете! — отвърна младият ирландец, като посочи към върха на хълма.
Това бе достатъчно. Всички очи се отправиха към хребета, където бързо като летяща птица се носеше животното, което обикновено за нас е образец на мудност и глупост.