Глава XIX
УИСКИ И ВОДА
В зачатъчния град, който се развиваше под покровителството на форт Индж, „хотелът“ беше най-забележителната сграда. Това е нещо обикновено за всеки град в Тексас, бил той нов или основан преди четиридесет години. А като изключим слабо населените градове от испано-мексикански произход, по-отдавнашни няма. Първите сгради в тях са били казармата и манастирът, повечето превърнати сега в „странноприемници“.
При все че въпросната сграда бе най-голямата във форт Индж, тя не бе нито внушителна, нито величествена. Нейната външност едва ли имаше някакъв архитектурен стил. Това беше постройка във форма на буквата „Т“, изградена от окастрени трупи. Крилото, което съставяше отвесната част от буквата, се състоеше от трапезария и спални. Хоризонталната част представляваше една-единствена зала, предназначена за пиене. Пушенето и храченето бяха също разрешени. Това беше барът.
Отвън, на окастрено дъбово дърво, висеше фирма. От двете й страни бе нарисуван образът на една военна знаменитост — герой от този край на света, — генерал Захариа Тейлър. Не беше необходимо човек да прочете надписа под него, за да разбере как се казва „хотелът“. Под покровителството на такъв портрет той можеше да се нарича само „Добре дошли“.
Имаше нещо вярно в това название. Ако влезете вътре, особено в бара, вие сте винаги „Добре дошъл“. Ще ви предложат всички възможни смесици от питиета, известни ла любителите на алкохола отвъд Мисисипи, стига да имате пари да платите.
Ако сте пътували някога в Южните или Югозападните американски щати, няма нужда да ви описвам бара, защото нищо не може да заличи от паметта ви „бара“ на хотела или странноприемницата, в която сте имали нещастието да отседнете. Тезгяхът се простира от единия до другия край; по лавиците зад него са наредени шишета, които съдържат спиртни напитки от всички цветове на дъгата и от всички възможни помежду им съчетания. Между тезгяха и лавиците седи красив млад човек, наречен „чиновник“ ( да не сте посмели да го наречете „кръчмар“, защото някоя чаша ще се счупи о зъбите ви). Този красив млад джентълмен, облечен в синя памучна блуза, бяло ленено сако или само риза, украсена с дантели и басти, в лято господне 1850 ви приготовлява коктейл като ви гледа право в очите и разговаря с вас за политика, а виното и водата минават през това време от чаша в чаша и шишетата зад парфюмираната му глава блестят като ореол. Ако сте пътували из Южните щати, не може да сте го забравили.
Ако пък сте го забравили, моите думи ще ви го припомнят, а заедно с него и заобикалящата го обстановка — барът, гдето той е главната личност, лавиците и цветните шишета, тезгяхът, подът, посипан с бял пясък, по който има понякога цяла купчина угарки от пури и парчета изплют тютюн, миризмите на мента, абсент61 и лимонови кори, наслада за мухите и остроезичните комари. Всички това не може да не се е запечатало дълбоко в паметта ви.
Макар че малко се различаваше от другите тексаски увеселителни заведения, хотелът или странноприемницата „Добре дошли“ имаше свои особености. Притежателят му не беше предприемчив янки, а немец. В тази част на света, както и навсякъде другаде, немците минават за най-добри доставчици на храна. Той прислужваше сам, така че, когато влезете в бара, вместо от млад джентълмен с парфюмирана коса, облечен в риза с басти, питието ви се приготовлява от споменатия тевтонец, който изглежда трезвен, сякаш никога не е опитвал вкусните питиета, които сервираше на клиентите си, въпреки изкушението от „цените на едро“. Името, което донесе от родината си, беше Обердорфер, но неговите тексаски клиенти го промениха на „старият Дафър“62.
В бара „Добре дошли“ имаше още нещо забележително, при все че то едва ли заслужава да бъде споменато, защото се среща и по други места. Както казахме, сградата имаше форма на буква „Т“. Барът беше във водоравната част на буквата. Тезгяхът се простираше покрай стената, към която беше прилепена отвесната част на постройката. В двата края на салона имаше врати, които водеха към площада на зараждащия се град. Това бе направено, за да става течение — нещо безусловно необходимо в страна, гдето в продължение на половин година термометърът не спада под деветдесет градуса на сянка63.
Хотелите в Тексас или в Югозападните щати, а мога да кажа навсякъде в Съединените щати, имат и друго предназначение — служат и за борси, и за клубове. И понеже хотелите предлагат това удобство, отделни клубове почти не съществуват.