Не знаеш колко време си се промъквал така, ала най-сетне гората свършва. Недалече забелязваш тъмните очертания на високата манастирска ограда. Ослушваш се. Тишината е пълна. Изглежда, че нападателите са се отказали от преследването. Тичешком прекосяваш пътя, изтичваш покрай оградата и започваш с всички сили да блъскаш по високата порта.
— Кой е? — долита след малко отвътре тревожен глас.
— Граф Диего де Алтасар — раздразнено отговаряш ти. — По-бързо отваряй, негоднико! Не ме карай да чакам!
Малкото прозорче на вратата се открехва и отвътре надниква монах с кандило в ръка. След дълго взиране той най-сетне кимва и дръпва тежкото резе.
— Прощавайте, ваша светлост, обаче нощем се налага да бъдем внимателни. Лоши времена настанаха напоследък…
Нетърпеливо го бутваш настрани и прекрачваш в манастирския двор. Почти в същия миг от полумрака пред теб се появява мършавият силует на отец Фиделиус.
— Какво става, благородни рицарю? — пита абатът, без да крие иронията в гласа си. — Разтревожихте ни. Конят се върна доста отдавна и вече се чудех дали да не кажа на вашите приятели. Май това буйно животно ви е хвърлило от седлото.
За момент се поколебаваш какво да отговориш. Ако потвърдиш, че конят те е хвърлил от седлото, мини на 206.
Ако разкажеш за нападението, продължи на 234.
55
Препускаш напред и се врязваш между нападателите, раздавайки яростни удари с меча наляво и надясно. Двамина маври падат с разцепени глави. Ала храбрата ти атака е обречена на провал. Неверниците те обкръжават от всички страни и само след минута острието на копие се впива дълбоко в гърба ти. Това е краят на арманилския граф Диего де Алтасар.
56
Оръженосците са спрели каруците на кръстопътя. Връщаш се към тях и бързо нареждаш:
— Погрижете се за човека! И повикайте помощ от Алтасар! Не губете време, Валамирас е нападнат от маврите!
Сетне, без да изчакваш отговор, обръщаш коня и се устремяваш след двамата си приятели.
Мини на 68.
57
През цялото време след смъртта на стария барон Валамирас ти си носил плочката със себе си. Сега я изваждаш и хвърляш поглед върху изображението на орела. Дали има някаква връзка със съкровището? Може би да. Баронът като че намекваше за това с последните си думи.
Върни се на 75 и направи своя избор.
58
Разбойникът изхвръква от седлото като чувал с брашно и тежко се стоварва на пътя. Останалите вече разбират, че имат работа с опасен противник и опитват да се организират, но ти не им оставяш време за това. С жесток удар в шията поваляш втория противник. Третият спира коня и вдига насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.
За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те завиват назад като по сигнал и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня и потегляш обратно към манастира. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.
При мисълта за въжето неволно трепваш. Без малко да забравиш онова, дето го бяха опънали през пътя. Веднага привеждаш глава към гривата на коня и след като минаваш под изпънатото въже, продължаваш напред.
Мини на 209.
59
— Добре де — казваш ти, — толкова ли е важно какво ще рекат бароните? В крайна сметка тук аз съм представител на кралската власт и…
Естебан поклаща глава.
— Още не, господарю, още не… След смъртта на баща ви Арманилия още няма истински граф. Само кралят може да реши кому да предаде властта. Вече изпратих вестоносец към Толедо да съобщи за вашето завръщане. Кралят най-вероятно няма сам да вземе решение, а ще изпрати херцог Алма. И херцогът непременно ще се заинтересува от мнението на отец Фиделиус и четиримата барони. За Валамирас и Рохалор не се безпокоя — с тях винаги сме били в добри отношения. Третият барон, Алонсо Саланеда… помните го, предпочита да си кротува, та човек никога не знае какво ще му хрумне. Обаче четвъртият…
Естебан не довършва, ала ти и сам знаеш какво има предвид. Четвъртият барон е твоят братовчед Педро де Моренитас. Въпреки роднинската връзка никога не си се разбирал с него. Дели ви стара вражда — още от завоюването на Арманилия, когато кралят предпочел баща ти за граф на тия земи.
Естебан се досеща за какво мислиш и добавя: