— С Педро ще си имате неприятности. Още не беше минала седмица от смъртта на баща ви, а той вече взе да претендира за графската власт. И не е толкова невероятно херцог Алма да вземе решение в негова полза. Затова… внимавайте с бароните, господарю. Впрочем, скоро ще ги видите. Утре сутрин е погребението на барон Валамирас и сигурно всички ще присъстват.
С това разговорът привършва. Ти обаче дълго се колебаеш дали да отидеш на утрешното погребение. Все още не си добре запознат с положението в Арманилия и можеш да допуснеш някоя грешка при първата среща със Саланеда и Моренитас. Дали не е по-добре да пропуснеш това погребение?
Ако отидеш на погребението, продължи на 81.
Ако предпочетеш да не присъстваш, мини на 179.
60
— Ще бъда откровен с вас, графе — навъсено произнася абатът. — Не ми харесвате. Очаквах да бъдете друг… по-храбър, по-благороден, по-предан на вярата… Не се обиждайте на моята искреност. Разочарованието ми е жестоко. От все сърце се моля на Бога близките дни да покажат, че съм се лъгал. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
61
— Е, добре — кимваш ти. — Както казва Хуан, да видим дали ни чакат с отворени обятия…
— И с отворена изба, благородни рицарю — намесва се в разговора нечий благ, почти мазен глас.
Стреснато се озърташ надясно. Край пътя стои мършав човек, облечен с грубо монашеско расо. В полумрака цветът на дрехата му се слива с близките храсти, затова не сте го забелязали досега. Извинителна причина… но въпреки това се изругаваш на ум. Дявол да го вземе, изгубил си предишната бдителност.
— А вие кой сте, отче? — пита Хуан.
— Наричайте ме отец Фиделиус. Аз съм абат на манастира „Санто камино“ и…
— Абат ли? — изненадва се Родриго. — Че какво стана с отец Беатус?
Абатът въздъхва и се прекръства.
— Вече от две години не е между нас, бедният. Мир на праха му… Но да не говорим за това, благородни рицари. Неволно чух част от разговора и трябва да кажа, че наистина ви чакаме с разтворени обятия. Днес вестта за вашето идване стигна до манастира, затова излязох на пътя да ви посрещна. За нас ще бъде истинска чест да подслоним трима борци за правата вяра заедно с техните оръженосци. А колкото до избата… смея да кажа, че се грижа за нея не по-зле от покойния отец Беатус. Но дори да живеехме в пълна оскъдица, пак бих настоял да останете при нас тази вечер. Нощем тукашните пътища са опасни… далеч по-опасни, отколкото преди четири години. Впрочем, аз се увличам в празни приказки, а вие сигурно сте гладни и уморени. Последвайте ме.
Мини на 90.
62
Лицето на отец Фиделиус се изкривява от гняв.
— Значи всичко е било само увъртане! — възкликва той. — Подобна постъпка е недостойна за един благородник, граф Алтасар!
Отбележи, че губиш 15 точки престиж пред абата.
Разговорът обаче не е приключил. След малко отец Фиделиус овладява гнева си и продължава със спокоен глас:
— Впрочем, има още нещо, за което исках да поговорим.
— Какво? — питаш ти с лека тревога.
Премини на 26.
63
Безпогрешно улучваш целта си и още преди да докоснеш гърба на коня зад ездача, стоварваш върху главата на разбойника жесток удар с меча. Човекът надава пронизителен крясък и рухва на пътя. Без да губиш нито секунда, ти се прехвърляш в седлото и напипваш юздите. Но не бързаш да успокоиш подплашения кон. Трябва да догониш останалите и да ги нападнеш, преди да са се опомнили.
Това обаче не ти се удава. Стреснати от предсмъртния вик на убития, четиримата рязко обръщат конете и връхлитат насреща ти. Но бойните им умения очевидно не са твърде добри. Първият от групата е вдигнал меча толкова високо, че не успява да реагира, когато го поваляш с жесток удар в шията. Следващият спира коня и завърта насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.
За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те като по сигнал се отклоняват към края на пътя, профучават край теб и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня назад, към края на гората. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.